Те винаги се появяват в моменти на криза - Зеленский, Бепе Грило, Йон Гнар, Джими Моралес, Шарец. Нашият шоумен няма да е първият, който може да смени артистичната сцена с политическата и да подейства като болкоуспокояващо в „най-бедната страна от ЕС"
Изглежда, че и на партията на Слави Трифонов ѝ дойде времето.
ПартияТА, защото за проекта се говори отдавна, а агенциите вече я поставяха многократно на социологическата карта, за да претеглят шансовете й.
Шансовете, впрочем, не са никак лоши. Точно обратното. За влиянието на водещия най-добрият ориентир не са данните на агенциите, а бюлетините на референдума през ноември 2016-а, пуснати от над два милиона българи с надеждата, че статуквото ще бъде пометено. На практика то си остана невредимо, тъй като от допитването не последва абсолютно нищо. Тестът обаче разкри гигантски потенциал за протестен вот, чиято първа отчетлива проява беше победата на Румен Радев на президентските избори – седмица след референдума на Слави.
С предсрочните парламентарни избори, които предизвика сам, Бойко Борисов успя да се рестартира, като в последния момент ГЕРБ обърна резултата в своя полза. Как е отделен въпрос.
Оттогава насам партията и нейният лидер балансират по въжето на властта. Нито един от мощните скандали, които се разразяваха от началото на този мандат до края на март, не натежа дотолкова, че да срине управляващите в пропастта – трагедията край Своге, Търговски регистър, Олимпик и прочее, и прочее до „Апартаментгейт“ и къщите за гости, които улучиха статуквото право в сърцето. Почти...
И независимо какъв ще е резултатът от европейските избори очевидно се мисли в перспективата „нов политически проект“, който да обере гласовете на недоволните и да не позволи ясно очертаната опозиционна сила - БСП на Корнелия Нинова, да получи шанс за реванш с всички възможни последствия – демонтиране на управляващата машина и разграждане на кръговете на влияние, които я поддържат.
Дали и Слави Трифонов има подобни амбиции? Ще видим, ще видим..
На този етап митовете и спекулациите около намеренията на Шоуто са далеч повече от фактите. Факт е, че Трифонов и екипът му не подновиха договора си с Би Ти Ви и слизат от екрана. Факт е също така, че ако направи партия, дългогодишният шоумен няма да е първият, който ще смени артистичната сцена с политическата.
КОМИЦИТЕ, КОИТО СТАНАХА ПОЛИТИЦИ
Последният пример за успешна метаморфоза е Володимир Зеленский в Украйна – актьорът от „Слуга на народа“, който буквално разгроми Шоколадовия крал Порошенко на балотажа на 21 април и оттогава насам, не на шега, играе президент на страната.
Но не е само Зеленский, успял да направи забележим пробив в политиката. И Украйна не е първата държава, начело на която застана популярен комик. От 2016 година насам президент на Гватемала е Джими Моралес, който спечели сънародниците си с програма от нищо и никакви шест странички и заявлението, че нито е корумпиран, нито е крадец. Това се оказа попадение в десетката, тъй като Гватемала е прочута с корупцията си, а предшественикът на Моралес – Ото Перес Молина, напусна поста точно заради обвинения в корупция и оттогава насам лежи в затвора. Моралес е националист и защитник на консервативни идеи – срещу абортите и за смъртното наказание.
- „Имаме парламент, който не прави нищо.“
- „Младите хора бягат, защото не виждат перспективи за бъдещето“.
- „При нас има само две възможности: или си „за” или „против” системата. Почти както по времето на фашизма.“
Роденият в Генуа учи счетоводство, но това е само щрих в неговото CV. През 70-те е открит за телевизионната сцена, през 80-те изявите му стават остро сатирични, като мишените си всички видни политически фигури, за да се стигне до развръзката през 90-те, когато е свален от екран.
След своеобразната репресия Грило набира скорост на полето на политическото кабаре, присъства на театралните сцени, а блогът му beppegrillo.it трайно се настанява сред 10-те най-четени в света.
На фона на обстоятелството, че днес създаденото от него Движение „Пет звезди“ е част от управляващата конфигурация в Италия и е заклеймявано като крайно популистко, като евроскептично и като заплаха за либерална Европа, си струва да подчертаем някои любопитни събития от този век. През 2005-а списание „Time” избира Грило за „Европейски герой 2005“ заради последователната му борба с корупцията в Италия.
През 2007 г. Грило е поканен да говори пред Европейския парламент. А през 2008 г. немският „Die Zeit” публикува неговия апел, в който популярният сатирик с горчива ирония призовава германците да обяват война на Италия. „Няма да се съпротивляваме, ще се предадем!“, пише Грило, който продължава и днес да твърди, че огромната разлика между Германия и Италия е, че едната мисли за бъдещето, другата – не.
Държава, която е в плен на мафията и корупцията, наистина функционира ден за ден и няма как да предлага перспектива на своите граждани. Оттук – и най-характерното за цялата политическа философия на Грило – управление за, но и от гражданите: жребии за селекцията на депутати, мажоритарни, а не партийни листи, референдуми, народни журита, дискусии и вземане на решения през интернет и т.н. Петте водещи звезди в името на партията са вода, околна среда, транспорт, интернет, развитие.
Война на целия екстаблишмънт (включително медиите) и вън на корумпираните от властта и парламента е другото, което пали привържениците на Грило. Възходът на партията му започва с 25% на парламентарните избори през 2013-а, минава през 21,15% на евроизборите през 2014-а, за да достигне 32,68% през март 2018-а в Италия. Скептик към еврото Грило сега е и противник на мигрантите, което променя трайно и отношението на либерална Европа към комедианта – преди ухажван, днес – отхвърлян.
Забележително е и друго: участието във властта топи подкрепата към „Пет звезди“, макар и нефатално – до 23 на сто.
Като теглим чертата, Грило се връща оттам, накъдето Слави Трифонов се е запътил.
-Шоуто му разполага с целия реквизит за въздействие върху масите, изпробвано дотук многократно:
- остра сатира на политическите фигури
- отрицание на цялата система
- идентификация с народното в цялата му палитра – фолклор, гняв, инстинкти, слабости, стремежи, болки
- песни, които пълнят стадионите. Тоест, ще напълнят и площадите
- лица, разпознаваеми от всички поколения
- канали за комуникация и без национален ефир – сайт, социални мрежи и др.
Това, което все още няма е партия, име на партия и програма, която, както личи от примера Моралес, може да е събрана върху няколко листа и концентрирана около едно мегаобещание.
С кого щял да играе и какъв е изобщо този Слави Трифонов - гамен, чалгар, са въпроси, които тепърва ще изпълват пространството.
Историята на неговите международни колеги обаче показва, че не е най-важното кой е, а дали е дошло времето да смени амплоато.
Комедиантите, вижда се, се появяват с успех във време на политически и икономически сътресения; на кризи, когато броят на готовите за бунт е повече от броя на желаещите да гласуват. Когато на хората трябва да се даде болкоустопокяващо – нова партия, малко хумор, много надежда.
Когато фаворитите на статуквото – вътрешно и геополитическо, са заплашени от пълен провал.
Когато старите елити са уверени, че са толкова обиграни, че с помощта на един нестандартен проект ще продължат да дърпат конците зад сцената.
След колебанията, които демонстрира, Слави Трифонов вероятно няма шанс да постигне шеметния успех на царя, или на Борисов. Но ресурс за пробив в „най-бедната страна от Европейския съюз“ има.
Щото и на нейните граждани определено им писна!
