Правят мястото туристическа атракция, нарочно оставят фасадата на Агенция "Архиви" опушена, за да пази спомена за палежа на Партийния дом
„Малко Търново" - вероятно малцина знаят, че това е най-късата пешеходна улица, която обаче се намира на ключово място, в центъра на София.
Всъщност мястото дори не прилича на улица, а наподобява нетипичен тунел със стръмни стълби заради теснотата му и сравнително високите сгради, които го „притискат“.
Свързва бул. Дондуков“ с пространството между Националната художествена галерия и бившия Партиен дом (днес помощна сграда на парламента).
Е, скоро „Малко Търново“ може да стане много по-популярна. В понеделник Столична община организира специално събитие за медиите във връзка с план за реновиране на улицата.
Проектът е в публично-частно партньорство между общината и строително-инвестиционната компания BLD.
На своите скромни 60 метра уличката пази спомени и артефакти, които свидетелстват за някои от най-значимите епохи в българската история. Под жълтите павета се крият праисторически останки от 4500 г. преди Христа, градски легенди за часовниковата кула от епохата на Възраждането, както и спомени за цар Борис III и любимия му бар „Луна“.
На улицата до ден днешен е и една тайна врата, възпята в рок балади, зад която се крият килиите на Държавна сигурност (ДС) от времето на комунизма.
Сега помещенията са собственост на Държавна агенция „Архиви“, която се помещава в сградата от едната страна на ул. „Малко Търново“. Но килиите на ДС са си още там и стоят почти непокътнати.
Събраната историческа информация ще послужи и за изготвяне на проект за информационна система, която да съхранява и разказва историите на жителите и гостите на София, и да превърне улица „Малко Търново“ в още по-любим и емблематичен символ на града.
От кога съществува улицата, кога е кръстена Малко Търново - като града от Странджа планина, и какви други имена е носила? На тези въпроси е трудно да се отговори.
„Точна дата не може да се каже, но по-рано е била известна като Часовникарска за това, защото тук се е помещавал часовникарския еснаф на София към края на 19-и век. След това тя влиза в един комплекс от улички, който е разрушен по време на бомбардировките 1944-а година, но с името „Малко Търново“ действително. Поне аз съм я срещал така“, каза за „Флагман“ председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Грудев.
Часовниковата кула многократно била запалвана от занаятчиите и най-вече от часовникарите, тъй като е пречела на бизнеса им. И това е част от легендите. Тогава вече общината се е отказала да я ремонтира и е премахнала часовниковата кула, след което улицата вече става „Малко Търново“.
Част от „чара“ е и опушената фасада на сградата на „Архиви“. Причина за белега е едно от емблематичните събития в най-новата ни история - палежът в Партийния дом през 1990 г.
Плановете за реновиране на улица „Малко Търново“ нарочно не предвиждат освежаване на фасадата именно за да се запази споменът за събитието.
