«На 30 май т.г. сутринта ми позвъни по телефона една наша позната, която е санитарка на детското отделение на МБАЛ – Средец. Тя ми каза, че завеждащият лекар д-р Станков иска да поговори с мен. Когато се чухме с него, той ме помоли да намеря няколко от нашите момчета в църквата, за да помогнат с полагането на 12 кв.м. теракот, купен за една от стаите в детско отделение. Споделих за нуждата с мой приятел и заедно отидохме в болницата да видим за какво става въпрос.
Д-р Станков ни показа стаята, в която трябваше да се сложи теракот. Пожелахме да видим и другите помещения, но това, което видяхме, не беше в представите ни за стаи, в които се лекуват деца. Всички бяха в ужасно състояние.
Аз и приятелят ми не спирахме да мислим как да помогнем поне малко за подобряването им. На следващата сутрин той ми се обади и каза, че ще купи боя за всичките стаи. Аз веднага позвъних на няколко мъже, жени и младежи от църквата ни и им разказах за идеята да направим едно добро дело за всички деца в града и общината ни, като ремонтираме частично детското отделение в МБАЛ-Средец. Всички приеха идеята с желание и бяха готови да се отзоват и помогнат. Обадих се на д-р Станков, за да му кажа какво сме решили. Той беше много изненадан и ни благодари няколко пъти.
На 01.06. т.г. започнахме с частичните ремонти, в които се включиха 18 човека от църквата ни. Библията ни учи, че ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему (Яков 4:17). Всеки се беше хванал на работа: кой да слага плочки, кой первази, кой да прави крепежи, кой да боядисва, кой да чисти. Всички се стараеха да го правят за пред Бог, така както ги учи Библията. Никой от тях не е професионалист, но всички с много желание и старание вършеха своята част. Някои от тях, когато запразняваха от своята работа, идваха направо в болницата и започваха да работят там, без да се прибират вкъщи. С общи усиля успяхме да боядисаме всички осем стаи, а в една от тях - да сложим плочки. До 08.06. (събота) приключихме с частичните ремонти. Всички бяхме много щастливи от добрата свършена работа - и не само ние, но и персоналът. Лекуващата лекарка ни благодари и ни каза, че това което сме направили за детското отделение, Бог го е вложил в сърцата ни, за да го направим. Сега болничните стаи са в по-добър вид!”, разказва пастор Йордан Атанасов.
ЕПЦ “Виделина” е основана педи 19 години. Тя провежда редовни богослужения, младежки събирания, има и неделно училище. “Редовните ни богослужения се посещават от 130 души, младежките събирания - от 30 младежа, а неделното училище - от 80 деца. “Възпитаваме децата на християнски ценности и морал, и как да открият Божията любов. След всеки библейски урок децата получават топъл обяд. Имаме духовна и морална подкрепа на църква ”Благовестие”- Бургас с пасторр Живко Тончев. Не учим само децата, но и родителите им - да подобряват хигиената си, да стават по-отговорни, да спрат ранните бракове и насилие, да изпращат редовно децата си на училище. След като семействата повярват в Бог и се присъединят към църквата, те започват да се променят и да не се съобразяват с ромските традиции и култура, а с това какво казва и учи Библията. Често през зимата помагаме на семействата с храна, лекарства и транспорт до медицинските центрове.
Хората подобряват хигиената си, спират алкохола, стават по-отговорни. Тези, които имат начално образование, започват задочно да учат и завършват основното и средното си образование. Някои от мъжете изкараха професионални шофьорски курсове и днес са международни шофьори, шофьори на автобуси, багеристи и кранисти. Много от мъжете и жените се обучават в професионални курсове, които се провеждат чрез съдействието на община Средец и след това общината им осигурява работа за една година. Други отиват по Черноморието и работят като камериерки, миячки, озеленители и не чакат на социалните помощи. Също имаме голям успех сред семейства, които са живели на семейни начала, като самотни майки. Ние ги учим, че не е добро за едно християнско семейство да живее на семейни начала и бащата да не припознава детето си”, допълва пастор Йордан Атанасов.
Това е истинската интеграция на ромите, а не тази, която извършват соросоидните НПО-та, получаващи милионни грантове всяка година. Те прибират парите, но цялата им дейност се изчерпва с това да стоят в лъскавите си софийски офиси, да осигуряват адвокатска защита на престъпници, да разпъват локуми за "толерантност" и да наричат "хомофоб" всеки, който им казва неудобните истини в очите. Много от тези "правозащитници" никога през живота си не са стъпвали в ромска махала.
