„Аз бях професионален футболист, който не можеше да играе повече. А сега се превърнах в човек, който не може да ходи. Вече съм просто един инвалид.“
Такава тъжна равносметка на кариерата си прави
празнуващият днес
своя 60-и рожден ден
Марко ван Бастен. Легендарният нападател на Нидерландия и Милан на практика е недосегаем в пика на кариерата си, но както отбелязва прочутият ортопедичен хирург Рене Марти, „той играе футбол като балерина, но глезенът му просто не можеше да издържа на натоварванията“.
За съжаление, пътят към голямата сцена за Ван Бастен ще бъде белязан от
проблеми в
личния живот
Най-добрият му приятел от детинството Йопи се удавя пред очите му, пропадайки в леда – ситуация, в която той не е в състояние да му помогне. През 1985 г. пък майка му Лени получава инфаркт, в резултат на което паметта ѝ престава да функционира, а цялата грижа за нея се поема от баща му.
Още в началото на кариерата си нападателят изпитва физически дискомфорт и решава да се консултира с ортопедичния хирург Рейн Стрикверда, който му препоръчва да спре с футбола, тъй като позицията на глезените му не е оптимална. Тази диагноза не само не го спира, ами го и амбицира и след силни изяви в аматьорския Елинквайк е на кръстопът между Утрехт и Аякс. В крайна сметка Ван Бастен рискува и подписва с амстердамския гранд младежки договор с месечно възнаграждение от скромните 500 гулдена.
Дебютът на младока в мъжкия футбол е на 3 април 1982 г. срещу НЕК Наймеген, когато влиза като резерва на мястото на Йохан Кройф – момент, натоварен с изключително много символика. Освен че записва първи минути за Аякс, той се отличава и с гол за крайния успех с 5:0. Именно легендата на нидерландския футбол ще преподаде първите уроци на младия Марко. Те засягат не само позиционирането му в противниковото поле, но и цялостната психическа настройка. През сезон 1983/84
Ван Бастен влиза в
сърцата на феновете
отбелязвайки хеттрик при разгромяващата победа с 8:2 срещу големия съперник Фейенорд, в чиито редици тогава е самият Йохан Кройф. Ротердамци, част от които е българинът Андрей Желязков, в крайна сметка триумфират с титлата, но тепърва големите трофеи ще отиват при талантливия стрелец.
Сред множеството му голове за Аякс се отличава попадението на 9 ноември 1986 г. срещу Ден Бош. Тогава той засича центриране на Ян Вутерс отдясно с ефектна задна ножица, която намира далечния ъгъл на безпомощния вратар Ян ван Гринсвен. Проблеми с глезена временно спират възхода му, но скоро той отново се завръща и попада в полезрението на президента на Милан Силвио Берлускони. „Получих касета с 36 гола на Ван Бастен. Още на 14-ия разбрах, че трябва да го купим на всяка цена“, спомня си самият Берлускони, който търпеливо чака договорът на холандеца да изтече и го взима за едва 1 млн. долара.
Прозорливостта на медийния магнат проличава при участието на нидерландеца на Евро’88. Той започва турнира на пейката за сметка на Джон Босман и дори е готов да си тръгне след откриващия мач със СССР, но след това избухва с хеттрик във втория двубой от груповата фаза срещу Англия, а още един негов удар е изчистен пред голлинията. На полуфинала с ФРГ пък бележи победния гол 2 минути преди края. Най-доброто обаче е запазено за финалния сблъсък със СССР. Тогава Ван Бастен получава центриране отляво от Арнолд Мюрен, изстрелва топката от воле от минимален ъгъл с десния си крак и не оставя шансове за Ринат Дасаев. Дори селекционерът Ринус Микелс е изненадан от това изпълнение, което се оказва решително за крайния успех на лалетата. Неслучайно в края на годината Ван Бастен печели „Златната топка“, изпреварвайки своите сънародници и съотборници в Милан Рууд Гулит и Франк Рийкард.
Също през 1988-а холандското трио донася скудетото на росонерите, а по пътя към КЕШ през сезон 1988/89 елиминира Левски (тогава Витоша) с 4 гола на Ван Бастен на „Джузепе Меаца“. Представителите на Ниската земя собственоръчно ще се разправят със съперниците на италианския гранд в два поредни финала в турнира на шампионите – Ван Бастен и Гулит бележат по два гола за успеха с 4:0 срещу Стяуа през 1989 г., а година по-късно Марко дава асистенция за Франк Рийкард, донесъл успеха срещу Бенфика. Всички тези успехи идват на фона на факта, че още в началния си период на „Меаца“ Ван Бастен се подлага на
операция заради
скъсани връзки
която ще предопредели целия му състезателен път.
От българска гледна точка най-дискусионният момент в кариерата на великия голмайстор е спечелената „Златна топка“ през 1992 година. На европейските финали в Швеция той не само че не вкарва гол, но решителната му дузпа на полуфинала срещу Дания е спасена от Петер Шмайхел. Утвърдилото се мнение е, че Ван Бастен стига до приза на „Франс Футбол“ след сериозния шум, който медиите на Берлускони вдигат около четирите му гола срещу ИФК Гьотеборг в новосформираната Шампионска лига, един от които със задна ножица. Истината е, че в първите 9 кръга в Серия А нидерландецът се разписва 12 пъти и само поредната му травма слага край на тази впечатляваща поредица. При всички положения обаче сегашните претенции на Реал Мадрид и Винисиус изглеждат нелепи на фона на тези, които може да има Христо Стоичков.
Следващите 3 години преминават в опити Ван Бастен да се върне в игра, но когато това не се случва, той обявява своето оттегляне на 17 август 1995 г. След като изкарва необходимите треньорски курсове, някогашният голаджия става помощник на Джон ван‘т Шип в дубъла на Аякс през 2003-та. Ролите се сменят през 2004-та, когато Кралският нидерландски футболен съюз изненадващо го обявява за селекционер на националния отбор. Големите надежди така и не се оправдават, като сред причините са непрекъснатите конфликти с основни играчи на лалетата. Престоят му на пейката на Аякс, Хееренвеен и АЗ Алкмаар също не му донася чаканите позитиви и затова Ван Бастен сменя амплоато, ставайки технически директор във ФИФА, където остава между 2016-а и 2018-а. За всички обаче той си остава футболният крал на „новото кралство на оранжевите“, както е наречено в едноименната книга Евро’88.
Теодор БОРИСОВ/Тема Спорт
