Балканите – място, на което се срещат различни пътища, народи и истории. И една от най-турбулентните зони, що се отнася до политическите отношения.

Това неизбежно влияе на футболните пристрастия и скандирания. Видяхме го и на 15 ноември, когато мачът Румъния – Косово не завърши официално при резултат 0:0. Причината е, че домакините скандираха името на Сърбия, а гостите показваха символи на Албания.

4 балкански държани, омешани в един скандал!

Защо всъщност такива скандирания са неприемливи и обидни?

Като начало Косово е най-младата страна в Европа. Тя е независима от тогавашна Югославия (от 2003 г. Сърбия и Черна гора, от 2006 г. само Сърбия) от 2008 г. насам, като не е призната от всички страни в света.

Румъния, Испания, Словакия, Кипър, Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан, Сърбия, Беларус и Русия са страните в Европа, за които Косово не е самостоятелна държава. Част от тях са изградили дипломатически отношения с властта и признават документите, издадени от страната, но не и нейната независимост.

Самото отделяне на Косово като самостоятелна държава е дълъг, болезнен и кървав процес, започнал много преди въоръжените действия на Армията за освобождение на Косово през 1999 г.

С Косово е свързан един от най-героичните моменти от историята на Сърбия – битката при Косово поле от 1389 г., когато сръбският герой Милош Обилич убива султан Мурад I.

По време на съществуването на Югославия областта Косово и Метохия получава автономен статут, както и другите 7 области във Федерацията – Сърбия, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Словения, Македония и Войводина. От 70-те години тя фактически се самоуправлява.

На територията на Косово живеят лица от албански и сръбски/югославски произход, като с годините албанците, считани за малцинство, започват да стават по-многобройни. През 80-те години на ХХ век започват протести на косоварите с албанско самосъзнание, които искат по-голяма автономия и дори присъединяване към съседна Албания.

Това води до напрежение, стачки и дори полицейски своеволия.

Един от ключовите моменти в историята на Косово е посещението на Слободан Милошевич през 1987 г. в Прищина. Тогава той все още прохожда в политическата си кариера, като обещава на сърбите в областта “Никой няма да посмее да ви посегне повече”.

Преди кървавите войни при разпада на Югославия, автономията на Косово (и на Войводина) е драстично намалена, а косовските албанци се чувстват дискриминирани и подемат редица стачки.

Югославските власти успяват да запазят никакъв мир до края на 90-те години, когато на територията на страната започва да действа Армията за освобождение на Косово – вид “партизанско” движение на косовари и албанци, за което се счита, че е обучавано и подкрепяно финансово от Албания. То се ползва и с подкрепата на мнозинството от местното население.

Милошевич и югославската държава отговарят с мобилизиране на армията, полицията (местна и изпратена от вътрешността на страната), както и на Специалните сили в лицето на Единицата за специални операции – едно от най-добре обучените и оборудвани звена в Европа за онова време.

Въоръжените действия са кървави и взимат хиляди жертви – бойци и цивилни. Често се взимат заложници, които са измъчвани и от двете страни, разрушенията са огромни, цели градове са сринати, а бежанците достигат милион.

Опитите на Югославското правителство да задържи територията за себе си продължават до 1999 г., когато силите на НАТО бомбардират Сърбия в продължение на 2 месеца и половина. Освен стратегически обекти като военни бази, казарми, складове за оръжия и гориво, са разрушени мостове, пътна инфраструктура, а част от бомбите падат и в жилищни райони, като дори са разрушени болницата в Сурдулица и пазарът в Алексинац, убита са и групи от албански бежанци. В Сърбия говорят за над 2000 цивилни жертви и милиони, пострадали от въздействието на забранените касетни бомби и обеднения уран.

След бомбардировките действията на югославските сили на територията на Косово са доста по-слаби. В крайна сметка през 2008 г. страната придобива независим статут. Тя е призната първо от Коста Рика, а България я ратифицира на 20 март същата година.

В момента северната част на Косово е населена със сърби, които имат определена автономия в рамките на “Съюза на сръбските общини”, а на юг живеят предимно албанци и косовари. Напрежението между двете групи не е стихнало и от време на време се стига до нови сблъсъци.

Години след тези действия, които продължават да бъдат обект на разследвания от Международния трибунал в Хага, футболните привърженици обобщават миналото с няколко скандирания.

“Косово е Сърбия” е едно от тях, което е наказуемо от УЕФА. Често на сръбски мачове, както и на такива в Румъния, Русия, Испания, Кипър и дори в призналата страната Чехия може да се види подобен флаг.

До момента обаче от УЕФА не са наказвали за скандирания “Сърбия, Сърбия” на мачове на други страни.

Що се отнася до албанския орел, който показват част от футболистите на Косово, той бе санкциониран през 2018 г. по време на мача Швейцария – Сърбия от световното първенство. Тогава го използваха Джердан Шакири и Гранит Джака от “кръстоносците”, които имат албански и косовски корени. Знакът бе отправен към сръбските фенове.

На последното европейско в Германия косовски журналист бе изгонен от организаторите, тъй като показа този жест на сръбската агитка.
Борислава СТАМЕНОВА/btvsport.bg