Бленджини: В България има интересни играчи

Италианският селекционер на националния отбор на България Джанлоренцо Бленджини говори в 9-ия епизод на "After Hours – Суперлигата през нощта", токшоуто, излъчено на живо в неделя вечер на Facebook страницата и YouTube канала на Волейболната лига Серия А, с Андреа Дзордзи и Андреа Броджони.

Ето какво сподели Бленджини пред After Hours:



ВПЕЧАТЛЕНИЯТА ОТ БЪЛГАРИЯ

“Смятам, че най-важното е максимизирането на потенциала, което означава да се опитаме да извлечем най-доброто от това, с което разполагаме. И да се опитаме да го направим възможно най-ефективно. В спорта е правилно да си поставяме цели, но най-важното е да започнем от там, където сме и да завършим по-добре.

ЛЮБО ГАНЕВ

Той е личност с впечатляващо величие от всички гледни точки, приятно и забавно е да прекарваш време с него. Познавах го като зрител, когато играеше в Кунео, сега на международно ниво от няколко години е активен и в CEV, и във FIVB. С България споделихме Европейско през 2015 и Световно през 2018. На представянето на Световното слезе от такси и някой каза: “140 килограма мъж", а той отговори: “180! При 140 все още атакувах от втора линия". 



СЪЖАЛЕНИЯ ЗА АДЗУРИТЕ

Олимпийският финал? Това са онези мачове, които винаги оставят горчив вкус. Според мен е несправедливо да се гледа на това като на съжаление. Разбира се, това са възможности, за които не знаеш дали ще преживееш отново в живота си и е привилегия да си ги имал. Би искал да го изиграеш отново, това е сигурно. Иначе, като цяло, не съм много ретроспективен. Някои конкретни решения са част от багажа, който ще носиш със себе си.

СМЕЛОСТТА ДА ОПИТВАШ

Настоявам много пред по-младите треньори да имат смелост да опитват: понякога не се опитваме да предложим неща само защото се страхуваме, че може да повлияят негативно на чуждото мнение. После с годините осъзнаваш, че някои решения са могли да се вземат по-рано. Всичко това увеличава багажа от опит. Аз продължавам постепенно да си задавам въпроси и да предлагам нови неща и, независимо дали работят или не, не трябва да се спираме, ако тези предложения са мотивирани от мисъл или споделяне. 



БЪЛГАРИЯ ДНЕС

Обикновено се идентифицира с голям физически талант, непридружени от ефективна система за игра. Но националните отбори принадлежат на моменти, в които има определени играчи и други няма. Спомням си с Италия липсваха посрещачи, сега се търсят отчаяно диагонали и това важи и на международно ниво. Някои компенсират с натурализации, други по-малко. Днес в България има интересни играчи, нужен е микс от неща, за да станат първокласни играчи, не само да тренират много и добре. Сред тези неща е възможността да играят в първенство, което да ги изпитва и да ги кара да растат от гледна точка на постоянство, техническо изискване и натиск. И за това италианското първенство е изключително полезно, не само на най-високото ниво на Суперлигата и не само като основен титуляр.



КАЗИЙСКИ И НИКОЛОВ

Те бяха и са играчи с огромно качество и това се отнася до менталната, физическата, техническата част, опита, характера. Родени са високи, едри и скачащи. После обаче трябва да имаш търпението да ги съпровождаш, всеки по най-ефективния начин. Разбира се, и да ги "смъмриш", ако не дават всичко от себе си. Но трябва само да намериш ключа, за да ги накараш да дадат максимума. Нужно е качество, което трябва да бъде придружено от отдаденост, работа и всичко останало. 



ПЕРУДЖА, ТРЕНТО И ОСТАНАЛИТЕ

Съгласен съм, има разлики в съставите, но съм съгласен, че между третото и осмото място всичко може да се случи. Дори преди два сезона, както в първия, така и във втория полусезон, в последния мач се решаваха позициите от трето до осмо място, в рамките на две точки. После има някои отбори, които имат повече шансове да са горе в тази група, благодарение на дължината на състава. Мисля за Лубе, да, но също и за Верона, която има много дълъг състав и Стойчев го използва често, независимо от физическите проблеми. Дава достатъчно ротация както на централните, така и на посрещачите. Кейта сега е постоянно диагонал, и какъв диагонал... Тази дължина на състава позволява да се куца по-малко в случай на контузия на играч. 



МОДЕНА И ПИАЧЕНЦА

В групата зад Тренто и Перуджа, мисля че Пиаченца е отборът, който е заложил най-много на трансферния пазар от гледна точка на бюджета. Достатъчно е да погледнем отдела с посрещачите, с трима играчи, които биха могли да играят и тримата като титуляри. Ясно е, че както при всички миксове между млади и по-възрастни, има повече физически проблеми. Рано е да се правят заключения, ще започнат да се събират плодовете от Купата на Италия нататък. Пиаченца има всички качества да изпъкне и мисля, че са изградили отбор, за да се борят. После на финала отиват двама и ако не се случи, не означава, че си направил нещата зле. Модена е сформирала отбора с по-малко ресурси, но е изградила балансиран отбор с велик разпределител, който се опитва да го накара да функционира най-добре: вчера централните заедно направиха 30 точки. Не можем да свързваме нещата с името на отбора, с очакванията и историята, а също и с възможностите за изграждане на отбор. 



СТАНКОВИЧ И ПОДРАСЧАНИН
Те са еднакви в амбицията и сериозността, които влагат в това, което правят, това, което ние търсим като треньори. Тяхната кариера говори вместо тях.

Превод: volleyweek.bg

Снимки: Борислав Цветанов