Мартин Механджиев пред Sportal.bg: За 14 сезона, за разлика от много други, не променихме в нито един момент позицията си в зависимост от това накъде духа вятърът

Мениджърът на Националната аматьорска лига по баскетбол – Мартин Механджиев, даде интервю пред Sportal.bg, в което засегна разнообразни теми.  НАЛБ започна своя 14-и пореден сезон, като през настоящата кампания се състезават рекордните в историята на лигата  51 отбора. Освен това Звездният уикенд на НАЛБ се завръща за юбилейното си десето издание след пауза от четири години. То ще се проведе на 21 декември и ще включва в себе си три двубоя. В интервюто си Механджиев говори както за развитието на лигата през последните 14 години и за завръщането на Звездния уикенд, така и за ситуацията в професионалния баскетбол.

- НАЛБ вече се намира в разгара на 14-ия си пореден сезон, в който се състезават и рекорден брой отбори - 51. Как лигата спечели доверието на толкова много хора през годините?

- Най-напред благодаря за поканата! Да, вече 14 поредни сезона изразяваме любовта си към баскетбола чрез НАЛБ. Връщайки се назад и поглеждайки към първите стъпки на НАЛБ, надали някой е смятал, че толкова години по-късно въобще ще си говорим за НАЛБ, а още по-малко, че прогресът за организацията ще продължава и ще коментираме нови рекорди.

Отговорът на въпроса относно спечеленото доверие на толкова много хора според мен се крие в постоянството. Откакто стартирахме през 2011 година ние ежедневно доказваме, че наистина обичаме това, което правим и че имаме качествата да го правим на възможно най-високо ниво. Убеден съм, че макар и рядко да се афишира, всеки човек, който през живота си е инвестирал време, усилия и енергия в каквото и да е, лесно може да си даде сметка за каква отдаденост говорим в случая. Възможността да правим това, което обичаме според своите разбирания, обуславайки автономността на организацията, с която винаги сме били горди, по всяка вероятност дава сигурност на всички замесени, че ние няма да вземем решение, което да не е най-доброто за НАЛБ и всички участници. Фактът, че с годините изградихме името си и многократно сме показвали, че не се влияем от външни фактори, за мен е ключово за доверието на хората. Когато си принципен, коректен, честен, открит, точен и винаги се стремиш да подхождаш по възможно най-справедливия начин, никога не лъжеш и не си склонен да правиш компромиси с принципите си, това неминуемо влияе в положителна посока за доверието. Да, понякога някой си казва вероятно, че като си му приятел, трябва да направиш изключение за него, но върху изключения и компромиси не се изгражда доверие. Последователността е незаменима. Неслучайно се гордея, че за 14 сезона, за разлика от много други, не променихме в нито един момент позицията си в зависимост от това накъде духа вятърът.

- Колко голям всъщност е екипът на НАЛБ от началото на сезон 2024/25? Колко хора се занимават с организацията на мачовете, със социалните мрежи и уебсайта, както и с останалите длъжности?

- Всъщност екипът на НАЛБ откъм хора, които имат постоянни ангажименти покрай организацията, е доста малък. Освен мен, това са Марин Механджиев, Борис Данаилов (който макар и от години да не живее в България продължи да бъде съпричастен и да помага с каквото може), Симона Механджиева и Васил Недялков. А по време на самите мероприятия разчитаме и на още опитни, а и на по-млади кадри. Сред опитните като най-активен се откроява Боян Алексиев. В дейностите онлайн ни съдействат и съмишленици – голяма част, от които са участници, които сме спечелили за каузата.

- Преговаряли ли сте със спонсори през последните години?

- Да, като в интерес на истината през миналия сезон имаше сериозно движение в тази посока. Все пак не се стигна до нищо, макар че имаше дори конкретни предложения. Връщам се на това, че последователността е незаменима. Няма как през последните 15 години да „блъскаме“ в една посока, да изграждаме имидж и да държим той да бъде неопетнен, и в един момент да пренебрегнем всичко дотук с идеята да се спечелят едни пари. Никога не сме имали външно финансиране досега и ако изборът е между това да бъде трудно, но да отстояваме ценностите си или да бъде лесно и финансово обезпечено, но да загубим себе си, мисля, че изборът е категорично ясен. Поне за нас.

- Как организацията продължава да расте (вече с 51 отбора) и да се развива без наличието на външно финансиране?

- Връщам се на отговора си от първия въпрос. Постоянството през тези вече почти 15 години е разковничето. Страстта, ентусиазмът и желанието, с които правим всичко във връзка с НАЛБ, а в същото време комбинацията с чисто човешките ни качества, но и с тези в конкретната сфера. Видимо сме изградили доверие с огромен брой хора. Много хора харесват това, което правим и искат да бъдат част от НАЛБ. Още отсега има запитвания и за сезон 2025/2026. Страхотният интерес няма как да не ни радва, но ни кара да си даваме и съвсем ясна сметка, че той е плод на невъобразими усилия и нечувани инвестиции откъм време, енергия и отдаденост. Затова и се стремим във всеки един момент да подхождаме максимално професионално и винаги всичко да лежи на принципна основа. Осъзнаваме, че трудът през последните 15 години не трябва да бъде застрашен дори чрез само една стъпка в грешна посока. Затова и отново повтарям, че последователността и предвидимостта в действията ни е нещо, с което се гордея.

- Ако се появи такава възможност в бъдеще, то ще приемете ли да добавите име на спонсор към името на организацията?

- За да не отговоря категорично, ще кажа, че при наличието на конкретно предложение ще обсъдим и ще вземем решение. Все пак, споделям откровено и че шансовете са изключително минимални. Дори през последния сезон отклонихме две подобни предложения. В крайна сметка градим имиджа си вече толкова години, не за да се преименуваме през седмица, защото някой ни се усмихне или ни подхвърли някакви дивиденти. Никога не съм разбирал дори професионалните първенства, които общо взето всеки сезон си сменят името в зависимост от спонсора. За мен това не е устойчив модел. Смятам и че за самите потенциални спонсори е много по-смислено да се асоциират с качествени продукти, които държат на името, историята и идентичността си. Отделно от това, за да се асоциираме с дадена компания, ще трябва самите ние да сме убедени, че го искаме. Отклонявали сме предложения и от фирми от сфери, за които дипломатично казано не вярваме, че ще донесат позитиви на хората, които се възползват от съответните продукти или услуги. Факт е, че всичко се комерсиализира, но не всичко е пари. Много по-важно е да си с чиста съвест, да си лягаш спокоен и удовлетворен, и да знаеш, че не си направил на никого нищо лошо, било то и индиректно. За щастие, макар и на мускули, успяваме да развиваме дейността си вече толкова години, така че нищо не е на всяка цена. В този ред на мисли, ако се асоциираме с дадена фирма в бъдеще, било то като част от името на организацията или не, ще трябва ние самите да сме повярвали, че добавената стойност за хората ще бъде качествена и положителна.

- Ти вече имаш две деца, като със сигурност личните ти ангажименти въздействат върху професионалните ти такива. Как разпределяш времето си, за да можеш да обръщаш достатъчно внимание и на двата фронта, и всъщност как успяваш да ръководиш лига с цели 51 отбора?

- Ако броим и НАЛБ, децата са 3 (смее се). По отношение на семейството, кредитът е изцяло към съпругата ми Симона Механджиева. Тя е истинският герой. Признавам, че е трудно да се съчетават всички професионални и лични ангажименти. Дейността ми не е с фиксирано работно време, а в тези случаи буквално трябва да си на разположение 24/7. Отдадеността е пословична. С всяка година се стремя да оптимизирам някаква част от дейността, но необходимият времеви ресурс продължава да бъде огромен. Говорим за ръководене на екипа на НАЛБ, постоянна връзка с 51 ръководители, непрекъснати запитвания и от други хора сред участниците, разрешаване на всевъзможни казуси, програма, съобразена с отборите, график и за тренировъчния процес в залата, взаимодействие и постоянен контакт и с управата на спортния комплекс, съдействие по отношение на екипировката, непрестанно обновяване на всичко в сайта и социалните мрежи на НАЛБ, различни статии и материали, постоянно мислене в посока подобрение на всевъзможни детайли в организацията, ежеседмична комуникация и във връзка с многобройните награди, които поръчваме и връчваме на участниците, съдействие на нови желаещи да се включат в отборите в НАЛБ – това са само част от дейностите, които трябва да се покриват, а към тях добавяме и многобройните мачове, които изискват физическо присъствие. Така че ангажиментите безспорно са безкрайни и неминуемо влияят върху вниманието, което мога да обръщам на семейството си. Успокоението ми е, че чрез примера си вероятно показвам на децата си, че трябва да намериш нещо, което ти доставя удоволствие да го правиш. А когато правиш нещо, трябва да се влагаш максимално. В крайна сметка децата гледат какво правят родителите им и вярвам, че спомагам да се научат на трудолюбие и желание всичко да бъде изпипано до съвършенство.

- Освен ръководител, ти си и в ролята на състезател в лигата. Какво те накара да предприемеш промяна и да преминеш в отбора на Дървоядите в първа дивизия, след като през последните три сезона беше част от Скай Уокърс?

- Това, което успяхме да направим със Скай Уокърс, е прекрасно и винаги ще имам страхотни спомени от въпросните 3 сезона. И при избора ми на отбори дори има последователност. Избрах Скай Уокърс, когато отборът беше с едни от най-слабите резултати в продължение на немалко години. Заедно съумяхме да изградим нещо стойностно и да постигнем успехи, които никой не е очаквал. След като в последните 2 сезона завършваме на трето място в редовния сезон във втора дивизия, през миналата кампания стана ясно и че немалка част от отбора няма желание да се борим за участие в първа дивизия. Нямам болни амбиции, но се получи разминаване, защото според мен трябва стремежът винаги да е за максимално добри резултати, независимо дали се считаме за слаби или силни за по-горното ниво. Преплитайки и това, че в Скай Уокърс вече има изграден много качествен отбор със страхотни хора, прецених, че мога да помогна повече вече на друг отбор.

Изборът на Дървоядите беше по сходни показатели – отдаден ръководител, който да е доказал отличните си качества, а в същото време в отбора да има само свестни хора, спортсмени, с които да е удоволствие както да играеш, така и да общуваш. В същото време отборът на Дървоядите се беше класирал в първа дивизия и нагласите бяха да е едва ли не „боксова круша“ в най-елитната дивизия. Това също беше ключов мотив да избера именно Дървоядите – за мен предизвикателството не е да се боря задължително за титли и медали, а да допринеса за това някой от аутсайдерите да се превърне в отбор, с който всички трябва да се съобразяват. Към днешна дата не съжалявам за избора си – забавляваме се, стремим се да надграждаме и винаги се опитваме да даваме най-доброто от себе си. И вярвам, че до момента сезонът в първа дивизия е прекрасен. На фона особено на последните сезони за първа дивизия, сега и качеството на дивизията, но и оспорваността, непредвидимостта са точно такива, каквито всички искаме.

- Предстои провеждането на юбилейното десето издание на Звездния уикенд на НАЛБ, първо такова от четири години насам. Това е едно от традиционните специални баскетболни събития, които не бяхме виждали в последните няколко години дори и на професионално ниво в България. В тази връзка предстоящото десето издание има ли по-специален характер за организацията, а също така какъв ресурс е необходим, за да бъде проведено едно такова събитие?

- Да, през последните 4 сезона не бяхме провеждали традиционния за НАЛБ Звезден уикенд. Причината най-напред беше пандемията, а след това и последиците от нея – забрана за публика, закъснели сезони, изостанала програма и доста други препятствия, с които трябваше да се справяме в продължение на немалко години. Сега се радваме, че Звездният уикенд на НАЛБ се завръща за своето юбилейно десето издание. Както за всички награди и всичко, което правим, тук също имаше изцяло обективни критерии, които ни послужиха за избор на участниците. Поканихме най-добре представилите се състезатели във всяка от четирите дивизии, базирайки се на коефициент на полезно действие. По този начин бяха изградени представителните отбори на Първа, Втора, Трета и Четвърта дивизия.

Самият Звезден уикенд ще започне с демонстративен двубой на НАЛБ ТИЙМ, тъй като хората от екипа на НАЛБ също обичаме да играем баскетбол. Поканихме Ботев Бобошево за въпросната среща, тъй като това е един от най-ентусиазираните нови отбори, чакащи възможността да станат част от голямото семейство на НАЛБ при първа възможност. Тимът имаше желание да се включи и в настоящия сезон, но заедно преценихме, че е по-добре да не избързваме, за да се изгради устойчивост и все по-добра организация в отбора. Радвам се, че това се случва и ще бъде чудесно, че Ботев Бобошево ще ни гостува за Звездния уикенд на НАЛБ. След този двубой са и Мачовете на звездите – най-напред сили ще премерят представителните отбори на Трета и Четвърта дивизия, а след това и тези на Първа и Втора. По време на самите двубои ще се проведат и финалните кръгове в конкурсите за стрелба от линията за наказателни удари и за стрелба от зоната за три точки. Тези конкурси са отделни за всяка дивизия, а на полувремето на срещата между Първа и Втора дивизия ще се проведе и конкурсът по забивки, който е един за всички дивизии.

През този сезон заедно с „Архитектурна Група Левъл Ъп“ ООД в лицето на архитект Николай Истатков подсигурихме и пълна екипировка за всички поканени. Всички състезатели в Мачовете на звездите ще получат екип, включващ потник, шорти и тениска. Ще бъде направен жест и към всички треньори и всички финалисти в индивидуалните конкурси – те ще получат като подарък по тениска. Подготвили сме нови екипи и за НАЛБ ТИЙМ, а за Звездния уикенд дебют със своите екипи ще направи и отборът на Ботев Бобошево. Цялата тази екипировка е изцяло персонализирана и съобразена с желанията на участниците.

По отношение на необходимия ресурс: в последния месец Звездният уикенд отнема много голяма част от времето ми, тъй като изискваше постоянна комуникация със стотици хора, фирми и уточняване на всевъзможни детайли. Така че времевият ресурс беше и продължава да бъде огромен, но стремежът ни отново е да подходим максимално професионално и всичко да бъде направено, както трябва. По отношение на финансовия ресурс, тъй като той също е огромен и всеки може да си направи сметка колко струва изработката на стотици персонализирани екипи и тениски: тук използвам възможността специално да благодаря на партньорите ни за събитието от „Архитектурна Група Левъл Ъп“ ООД и специално на Николай Истатков! Оценяваме помощта и благодарим! Без нея щеше да ни е изключително трудно да обезпечим всичко самостоятелно. А г-н Истатков е един от примерите за хора, с които изградихме приятелски отношения благодарение на НАЛБ. Той е сред хората, които недвусмислено показват, че уважават дейността ни, приемат каузата присърце и макар и да са професионалисти в друга сфера, когато имат възможност да помогнат винаги са на разположение. Благодаря още веднъж!

- Изминали са 14 години от първия Звезден уикенд на НАЛБ. Какво си спомняш от първото издание на демонстративното събитие и как то еволюира през годините?

- Спомените ми за първите стъпки на НАЛБ са свързани с безкрайния ентусиазъм и неповторимото желание да правим това, което обичаме по начина, по който вярваме, че трябва да се прави. Неслучайно и винаги повтарям, че се гордея с това, че никога не изневерихме на принципите и разбиранията си. Спомняйки си за първия сезон на НАЛБ и за първия Звезден уикенд на НАЛБ в частност... романтиката е незаменима. В края на редовното време на Мача на звездите единият отбор на практика беше спечелил, но нито участниците, нито публиката, никой не искаше забавлението да свършва. Като на концерт, на който публиката подканя изпълнителите да останат още на сцената... Затова и изиграхме продължение, което да бъде кулминацията на събитието.

След това Звездният уикенд на НАЛБ се превърна в традиция в края на календарната година, а много хора чакаха с нетърпение шоуто. Когато Мачът на звездите беше един (преди разделението на дивизии) сме запълвали зали с доста солиден капацитет. Хората седяха по стълбите, имаше и правостоящи. След това с идеята да удостоим с честта все повече хора, направихме Мач на звездите за всяка дивизия. Това обаче видимо разми интереса, защото 4 отделни срещи вероятно идват в повече. Затова и сега се придържаме към 2 срещи, противопоставяйки отделните дивизии. От друга страна, когато има по 12 състезатели от дивизия, това доведе до отсъствието на много класни играчи, които не намериха място в Мачовете на звездите. Заложихме отново на изцяло обективни критерии в унисон с разбиранията ни всичко да лежи на принципна основа, както вече стана дума, защото при наличието на субективизъм, това щеше да означава съвсем съзнателно да ощетим някого, а той да е заслужил поканата си. Надявам се, че Звездният уикенд ще се получи както ни се иска и ще остави страхотни спомени у всички замесени.

- И през този сезон се забелязва присъствието в НАЛБ на бивши водещи национални състезатели – например Христо Николов и Мартин Маринов. Можем ли да очакваме още повече познати имена от професионалните терени да започнат да се състезават в НАЛБ в близко бъдеще след края на кариерите им?

- Ако трябва да съм честен, смятам, че все по-трудно и все по-рядко някой играч ще придобива подобен легендарен статут, подвизавайки се в България. Причината е, че обикновено състезателите „издържат“ да се борят за мечтите си свързани с професионалния баскетбол до доста по-ранна възраст. Разпознаваемите баскетболисти, които се състезават в България, стават все по-малко. Доста по-вероятен сценарий изглежда това, което се случва и в момента. В НАЛБ да идват все повече млади играчи, които са имали качествата да придобият легендарен статут на професионално ниво, но системата ги е спряла. Може би звучи тъжно, но според мен това са фактите. Все по-малко хора имат амбиции да се занимават с баскетбол на професионално ниво у нас.

- И като споменахме професионалните терени... Както е известно, преди началото на сезона в Националната баскетболна лига останаха само 9 отбора в сравнение с 12 тима през предходния сезон. Как гледаш ти на това финансово безсилие на отборите и вярно ли е клишето, че държавата е виновна за случващото се в българския спорт, конкретно сега - в баскетбола?

- Лично аз категорично не вярвам, че държавата е виновна за това, че няма интерес към баскетбола. Все по-малкото отбори в НБЛ и все по-нищожният интерес за мен са повече от логични. Не целя да засегна никого, но продуктът не е качествен и е напълно нормално интересът да е все по-малък. За да има интерес – било то от страна на спонсори или на публика, продуктът трябва да е качествен. Държавата ли е виновна, че няма качествен продукт? Държавата трябва да се намесва, осигурявайки база – спортни площадки и зали, които да могат да стимулират хората и най-вече младите да спортуват. Това трябва да е държавна политика. Но да има държавна политика, която да осигурява финансирането на клубовете...защо? Това ми звучи като да искам да си боядисам оградата, но да плюя държавата, че не ми дава пари да си я боядисам. Да, вероятно като минаваш по улицата ще е по-красиво, ако оградата ми е боядисана, но оградата си е моя. Ако имам възможност и желание, ще я боядисам. Като нямам – няма да е боядисана. Вменяването на вината на държавата за неполагането на нужните усилия или липсата на нужните качества никога не съм го разбирал. Тоест, може би го разбирам – по-лесно е да е виновен някой друг.

Чисто теоретично, ако държавата гласува да даде милиони за баскетбол сега, какво ще се направи? Ще се направят по-силни отбори в НБЛ вероятно, ще има по-високи заплати за всички в дадения клуб. И какво? Как това ще помогне цялостно на баскетбола ни? Ако утре държавата не отпусне същите пари или даденият спонсор изчезне/загуби интерес, балонът пак ще се спука. Напротив, 9-те отбора в НБЛ до голяма степен съществуват само заради желанието на дадени общини да поддържат социална политика в града си покрай това.

Дълбоко вярвам в пазарния принцип. И смятам, че времената, в които се очаква от държавата да се наливат пари в нещо, което работи на загуба, следва да са отминали. Ако даден продукт не може да се издържа самостоятелно, а очаква едва ли не някакви подаяния, значи даденият продукт не може да вирее на пазарен принцип. Отново повтарям, че за мен намесата на държавата трябва да бъде ограничена до осигуряването на условия – площадки, които да бъдат достъпни безплатно за всички и зали, които да бъдат безплатни за определени групи от хора, но които също да могат да се самоиздържат, управлявайки се правилно. А не да бъдат паметници на културата и не просто да не се самоиздържат, а да се очаква постоянно да се дотират, за да не рухнат.

Свикнали сме да слушаме клишета от политици и различни деятели, че трябва масов спорт, трябва масовост и насърчаване на хората да живеят активно. В тази посока трябва да бъдат усилията на държавата според мен – насърчаване на масовостта, а не в търсене на начини да се осигури финансиране на частни клубове.

- Как виждаш това, че носителят на Купата на България не успя да започне сезона заради липса на финансиране? Лош клубен мениджмънт или нещо друго беше причината за това?

- Цялостно не смятам, че има последователност – не говоря за конкретен клуб или отбор. Като се намерят евентуално някакви пари се случва нещо епизодично, малко след това балонът се пука и се обвиняват всички други за въпросните несполуки, но не се търси причината, където трябва.

Ще направя и едно лирическо отклонение – когато аз играех в отбори за подрастващи, все още масово имахме желание да се занимаваме с баскетбол, да стигнем до NBA, това да бъде нашата професия. И немалко хора от моя набор и около него имаха качествата да се занимават наистина професионално с баскетбол. В момента от наблюденията ми над подрастващите по-скоро баскетболът е разнообразие и активен начин на живот, но самите деца нямат никакви амбиции, свързани с любимата игра. За мен това е повече от показателно, че с всяка година перспективите стават все по-нищожни и баскетболът се превръща в хоби. Това съвсем не е лошо, но е съвсем ясно и че нивото с всяка година пада – на всички нива – от деца до мъже.

- Вероятно голяма част от състезателите в НАЛБ са намерили много нови приятели в лигата и със сигурност ако не беше тя, то те нямаше да познават дългогодишните си съотборници и съперници на терена. Каква роля играе социалният фактор в НАЛБ и как помага организацията на това хората да се социализират и да се запознават с нови хора?

- И преди съм споделял, че обикновено лигите за непрофесионалисти по света се асоциират повече със социалната част, оставяйки настрана спортната такава. Понеже ние залагаме изключително много на баскетболната част, стремейки се всичко, което правим във връзка с любимата игра, да бъде изпипано да съвършенство и да бъде на максимално високо ниво, често забравяме колко важна е и социалната част. Неслучайно още преди доста години стартирахме и рубриката „НАЛБ е социален феномен!“ – за да си припомняме, че този социален елемент е незаменим. Много приятелства стартираха в НАЛБ. Много хора откриха професионалния си път благодарение на НАЛБ и контакти от организацията. Покрай НАЛБ доста хора намериха половинките си и създадоха семейства. Тази общност, която съумяхме да изградим за вече толкова години, е нещо много ценно и определено не трябва да се подценява.

- Факт е, че спортът е здраве, макар и това твърдение да се подценява в някои случаи. Какви са наблюденията ти върху тренировките на различните отбори в НАЛБ и колко е важно хората да практикуват даден вид спорт поне по веднъж-два пъти на седмица?

- Че спортът е здраве се е превърнало в клише и аналогично на въпроса относно социалния елемент, вероятно често не си даваме сметка колко важно е наистина това. Спортът наистина е здраве, а по-важно от здравето няма. Участието в НАЛБ от една страна непосредствено провокира хората да спортуват – на самите мероприятия, които от НАЛБ организираме, но и отборите се подготвят за въпросните мероприятия. Състезателният елемент също е важен и всеки се стреми да покаже най-доброто от себе си. Това от своя страна кара хората да спортуват все повече и повече. А наистина това е изключително ценно и важно. Хубаво е всеки да успява да намира време за активен начин на живот. Така наистина биха могли да се предотвратят немалко здравословни проблеми. И комбинирайки всичко дотук – имаме организация, при която спортната част е на пиедестал, но са налице и социалният елемент, а и възможността за активен начин на живот. Абсолютно всичко вярвам, че е повече от полезно и неслучайно и споделих, че сме безкрайно селективни дали и с кого да асоциираме това, което правим.

- Благодарим за отделеното време! Пожелаваме успех на НАЛБ и всички участници! Весели празници!

- Аз също благодаря! Весели празници!