Изпълнителният директор на Българската федерация по баскетбол Филип Виденов, който съвместява и функциите на президент, призова за обединение на баскетболната общественост у нас. По думите му, само така този спорт у нас може да се развива в правилната посока. Във втората част от интервюто, което Виденов даде пред basketball.bg в края на 2024 г., той акцентира още върху Sesame Национална баскетболна лига и проектите и инициативите, в които продължава да участва федерацията.
- Отборите при мъжете тази година също останаха с три по-малко. Как това се отразява на конкуренцията в Sesame НБЛ?
- За ЦСКА знаехме предварително, което им прави чест, че ни уведомиха рано, че тази година няма да успеят да направят нищо в мъжка част. Ямбол се оттегли в последната минута, за Черноморец също до последно нямаше яснота. Лошо е, че отборите станаха по-малко, но от друга страна лигата се изчисти от някакви по-сериозни проблеми като безпаричие. Вижте с Берое какво стана миналата година, накрая играеха шест човека. Сега мисля, че първенството е доста равностойно. Има си фаворитите, но всеки може да победи всеки. Първенството е по-интересно, не казвам, че нивото е по-високо или по-ниско, но мачовете определено са по-интересни. За следващия сезон разчитаме, че Ямбол с новата зала ще успее да се върне, ЦСКА също, за Черноморец нямам представа какво ще се случи. Като гледам и ББЛ, при Локомотив Пловдив нещата са сериозни, не знам дали имат амбиции да влизат в лигата или не, но има някакви такива варианти. Така че догодина можем да се върнем към 12 отбора, ще видим как ще се развият нещата, но според мен ще са повече от девет. Също така с лигата започнахме някакви инициативи – и благодарение на Sesame, и на новите спонсори. Мисля, че става все по-интересно да се ходи в залата и да се вдига популярността на баскетбола.
- Наскоро отново се заговори за броя на чужденците при мъжете и дали той трябва да бъде намален. Какво е Вашето мнение?
- Имаше едно предложение от членовете на ББЛ, които са в Управителния съвет на БФБ, да се смени бройката на чужденците и в НБЛ, и в ББЛ – да са максимум двама картотекирани, като един от тях да е на игрището. От една страна е чудесно, че това би повлияло на развитието на младите, но със сигурност не е това начинът, не и на този етап. Ние нямаме достатъчно играчи. За да се предприеме такава стъпка, трябва да има много силен втори ешелон, където да се развиват играчите. НБЛ е финалният продукт, там вече трябва да имаш почти завършени играчи. Другото е, че трябва да имаме треньори, които да развиват тези млади играчи. В момента в НБЛ много трудно ще се получи това – да дадеш шанс на момче, което не е готово за истинския баскетбол, нито като интензитет, нито като тактика, нито като цялостно виждане за играта. Това трябва да става полека-лека и тази транзиция трябва да се случва през втория ешелон – дали това ще е Младежка лига, дали ББЛ А група или друго. Мисля, че ББЛ достатъчно развиха своята А група, така че там да се концентрираме върху това да могат да се развиват млади играчи. Там големият проблем е, че тренировъчният процес го има на много малко места. Много сложен става целият процес.
Аз съм за това да се развиват играчи, които да играят много време в НБЛ, но на този етап не мисля, че това е възможно. По-скоро ще стане обратният ефект, както беше при жените. Тук трябва да се концентрираме върху треньорите и тяхното развитие. Това ще даде резултат и върху младите играчи. Също така трябва много работа да свършим и с родителите, с шефовете на клубовете и школите, за да се убедят те, че имат правилен начин как да се случват нещата и се надявам най-после всички да приемем тази единна методика, за да започнем да произвеждаме играчи. Ако има достатъчно добри състезатели, които да могат да играят конкурентно, самата лига ще си ги приеме и ще стане автоматично развитието им. Тук става въпрос за страшно много работа и от страна на играчите, защото в момента не е нормално играчи като Златин, Чавдар, Асен и Янев да имат по-голямо желание за каквото и да е на игрището. Виждам някои млади играчи, които не се влагат достатъчно, за да си заслужат сами мястото в НБЛ. Съгласен съм, че по-евтините американци от една страна пречат, от друга са тук за малко и не могат да дадат кой знае каква разлика за българските играчи от гледна точка на това, че не прекарват повече време с тях. Доста често обаче тези американци, както се казва на нашия жаргон, „изяждат паркета“, което е нещо, на което трябва да учим младите играчи – самото желание. Мисля също, че в днешно време в НБЛ могат да се изкарат нелоши пари, което също е един трамплин евентуално за чужбина или за развитието. Ще работим, за да стигнем пак до някакво равнище на високоплатени играчи, високоплатени българи, но не изкуствено да им се дава всичко наготово, трябва да бъде заслужено. Разбира се, темата за чужденците не е нова, отдавна се дискутира. Ние сме една от малкото държави с някакво ограничение – трима чужденци и двама българи, в много от държавите изобщо няма такова.
- Доколко голяма мотивация за младите е и примерът, който имат пред себе си в лицето на играч от нивото на Александър Везенков?
- С Везенков поддържаме контакт, всички виждат докъде стигна. Тренира от малък в чужбина, но самият факт, че все пак българин може да стигне до такова високо ниво е някаква мотивация за играчите. Не е от най-бързите и най-атлетичните, но е един от най-умните, има много знания за баскетбола, за движението, за стрелбата да не говорим. Това нещо се учи, може да стане и тук, но трябва страшно много работа. Същото е и за останалите играчи, които са в чужбина. Всички са тренирали изключително сериозно, отдали са си живота на това нещо и сега берат плодовете. Аз също съм така, знам изключително добре целия процес. Надявам се да успеем да направим този път на играча. Това също го има в стратегията – да може да се начертае пътят от съвсем малък до национален отбор за мъже, т.е. през какво трябва да мине един състезател. Ще се опитаме по всякакъв начин да подготвим баскетболни треньори, такива по физическа и индивидуална подготовка, които да допринесат за това тяхно развитие. Разбира се, много е трудно без инфраструктура. Знаем всички за проблемите със залите в София. Надяваме се, че в скоро време и той ще бъде решен. Основен фокус е да се върне спортната култура в гражданите. Той е изключително важен за изграждането на едно здраво общество.
- През тази година федерацията участва в много проекти и инициативи, ще продължи ли да го прави и какви са основните цели и приоритети за 2025 г.?
- За следващата година ще продължим да участваме в много проекти – и на ФИБА, и на местно ниво. Очакваме да направим колкото се може повече за треньорите, ще се пращат в чужбина на допълнителни семинари, ще викаме и специалисти. Надявам се мъжкият национален отбор да се класира на Европейско първенство, а с жените да завършим един хубав цикъл и да поставим основата заедно с това, което постигнахме в предишните два мача, както и да надграждаме. Сега шансовете ни за класиране при тях за минимални, но поне на другото Европейско първенство да успеем. Планираме увеличение на броя на лагерите на националните отбори на местно ниво, за да могат най-добрите деца да покажат какво могат, да им се обърне персонално внимание.
Започнахме работа с нова маркетингова агенция, която се надяваме да ни помогне в популяризирането на баскетбола. Опитваме се да навлизаме все повече в дигиталното пространство и се надявам да имаме успех. Също една хубава инициатива, която стана благодарение на Иван Ценов – ние като федерация бяхме в основата на създаването на Асоциацията на българските спортни федерации, която е доста сериозна организация. Надявам се с нея всички членуващи да успеем да прокараме идеите, които имаме за спорта и той най-после да има глас, който да значи нещо пред институциите и където и да е било.
- В навечерието на 2025 г. какво пожелавате на баскетболната общественост в България и на всички фенове?
- Пожелавам на всички да имаме успех, най-вече здраве, както и да няма контузии за играчите, а също да постигнем и едно обединение и всички да тръгнем в една посока. Разбира се, да се въоръжим с търпение и да изчакаме плодовете на правилно започнатата работа. За това обединение, вместо всеки да гледа лошото в другия, всеки да види как може да помогне за общото благо, защото иначе няма смисъл от това, което правим. Всичко ще остане на парче, а това не е правилният начин за развитие на спорта. Ние като федерация ще опитаме да поставим основата на това.
Следвай ни:Снимки: Sportal.bg
