Звездата на Милан Рафаел Леао даде обширно интервю пред “Гадзета дело спорт”, в което говори по различни теми, свързани със себе си и клуба, след триумфа със Суперкупата на Италия.
За спечелването на Суперкупата
Консейсао внесе енергия и нов манталитет. Така успяхме да спечелим Суперкупата, а това беше важно за всички. За нас, които сме тук от много време, и за новите играчи, които разбраха какво е да вдигнеш трофей с Милан. Вече съм печелил Скудетото тук, което е най-големият трофей след Шампионската лига, но не можех да опиша с думи как се чувствах тогава. Сега всички изпитаха определени усещания и трябва да продължим по този път. Спечелването на дерби по такъв начин беше прекрасно. Това ни напомни, че сме на прав път да добавим още трофеи в нашата витрина.
Беше тежко да чакам две години и половина за следващия ми трофей, но понякога футболът е такъв. С тази нова посока, в която пое клубът, амбицията винаги е била да печелим, но определени процеси изискват време. Най-после спечелихме важен трофей като Суперкупата и сега трябва да продължим да правим нещата правилно. Да нося фланелката във всеки мач е отговорност и чест. Всички вършат страхотна работа.
Определено няма да чакаме още две години и половина за следващия трофей. Нещо в нас се промени. Срещу Ювентус и Интер видяхме енергията и манталитета, които споменах. Тези, които бяха контузени, избраха да бъдат заедно с тима и да допринесат от трибуните. Това беше една допълнителна стъпка, послание за нас и другите. Всъщност, сега чувствам как още преди да сме стъпили на терена дори нашите опоненти ни възприемат различно. Двете победи след обрати потвърждават това.
За любовта си към Милан
Още преди да дойда тук, бях фен на Милан. Това е тим, в който са преминали редица важни играчи, на които съм се възхищавал като дете. Веднага разбрах страстта на феновете и какво означава да носиш тази фланелка, която има специална тежест. Реших, че искам да остана тук години наред и да спечеля трофеи. Сега просто трябва да благодаря на тези, които ме докараха в Милан и всекидневно ми помагаха да се подобря и развия като играч и човек.
Всеки път, в който стъпя на “Сан Сиро” с тази фланелка, това ми носи радост и си мисля за спечелването на нещо голямо, за повеждането на отбора напред и за преживяването на още красиви и паметни моменти. Когато жънеш успехи, ти изпитваш желанието отново да печелиш, и то възможно най-скоро.
За Златан Ибрахимович
Златан е много важен човек и ми набива в главата, че всеки път трябва да повишавам нивото си, за да се опитвам винаги да печеля. Той има кариера, изпълнена с успехи, и не бих могъл да се съревновавам с него. Той е модел за пример за мен и останалите. Знае какво е нужно за успехите и се опитва да го предаде на всеки един от нас.
За похвалите от Сержио Консейсао
Моята цел е да бъда на върха и да се доближа до най-силните. Ако треньорът е добър, той може да ми помогне, но останалото зависи от мен. Опитвам се да предоставя моите умения в услуга на отбора. Консейсао не е шегаджия, но знае как да ме натиска и ще ми помогне да достигна по-високо ниво. Разчитаме силно на него. Готов съм да изслушвам и да следвам неговите идеи, които са добри. Все пак той дойде и след едва няколко дни спечелихме трофей. Сега трябва да мислим мач за мач и да поддържаме позитивната енергия, която усетихме в Саудитска Арабия. Необходимо е да продължаваме така.
Когато се прибрахме от Саудитска Арабия, треньорът поговори с нас, за да се увери, че ще останем здраво стъпили на земята. Мислим мач за мач, но аз лично усетих разтърсване. Консейсао вече показа, че може да направи страхотни неща. В своята кариера е спечелил много трофеи, вече го стори и с нас. Той донесе своя опит и сега искаме да продължим с победите, както подхожда на Милан. Отново започнахме да се трудим със сведени глави, защото трябва да се борим за място в топ 4.
За взаимоотношенията си с Пауло Фонсека
Не мога да кажа нищо относно отношенията ни треньор-играч, въпреки че имахме няколко ситуации в началото. Нямам предвид проблеми, а ситуации. Той се опитваше да върши своята работа и да прилага идеите си, като аз мисля, че винаги има какво да научиш. Но нещата не се получиха, а аз определено не съм този, който да решава дали е трябвало да остане, или не. Въпреки това мога да кажа, че всички се опитваха да дават всичко от себе си. Също така желая всичко най-добро на Фонсека.
Дали ме е ядосало или мотивирало, че ме остави резерва в три поредни шампионатни мача? По малко и от двете. Мисля, че можеше да ми даде поне някакво обяснение за трите поредни пейки, но понякога треньорите го правят… За първи път ми се случи това в Милан, като си извлякох поука. Ако това се повтори, а се надявам да не стане, защото искам винаги да бъда на терена, ще бъда по-наясно с това какво трябва да направя. Тоест да остана фокусиран и да не се отчайвам или губя увереност в себе си, което е най-важното нещо, за да вършим работата си възможно най-добре. При всички случаи миналото е минало и гледам към бъдещето с увереност.
За непостоянството в представянето си
Не можеш винаги да бъдеш в най-добрата си форма. Има “нормални” мачове или такива, в които правиш малко неща. През последните години разбрах, че футболът се е променил. Статистиката е от голямо значение и гледаме повече головете и асистенциите, отколкото представянето. Опитвам се да стана по-агресивен пред вратата, да добавя още качество и да бъда на нивото на най-добрите.
За “Златната топка” и Шампионската лига
Разбира се, че си мечтая за “Златната топка”, но за мен най-важното е да спечеля голям трофей с тима. Тази награда е следствие от резултатите с твоя клуб. Ето защо първата ми амбиция е да спечеля Шампионската лига. За да го направя, аз знам, че трябва да правя разликата във всеки мач. Трябва да бъда важен за Милан. На кого бих дал миналогодишната “Златна топка”? На Винисиус Жуниор. Дали спечелването на ШЛ в момента изглежда недостижимо? В Европа имаме амбицията да стигнем възможно най-далеч, но винаги ще имаме нужда от истинския Милан. Трофеят на ШЛ е най-красивият във футбола и за нас оттук нататък всички мачове ще бъдат финали. Да, можем да мечтаем и за спечелването на нещо голямо. Нищо не е невъзможно.
За очакванията да бъде само зрител в мачовете в Саудитска Арабия
Честно казано, лично аз очаквах да играя на финала, но знаех, че да изляза на терена срещу Юве щеше да бъде голям риск. Психически медицинският щаб, треньорът и неговите помощници ме поставиха в идеалните условия, за да свърша добра работа. Дадоха ми енергия и правилния манталитет, казвайки ми, че няма да се приберем преди понеделник (деня на финала - б.р.). Справиха се добре и благодаря на лекарите и физиотерапевтите за свършената работа. Това е една от причините да казвам, че триумфът е на всички.
Следвай ни:Снимки: Gettyimages
