ЦСКА строи стадион за десетки милиони, хвърля огромни суми за селекция, а резултатите на терена са плачевни. През лятото жертвата бе Томислав Стипич, който изкара малко повече от два месеца начело на “червените”. След него дойде Александър Томаш, който свърши добра работа в Локо (Пловдив) и Спартак (Варна), но и за него нещата на “Армията” вървят надолу.

Т.е. парите са в изобилие, но резултати няма. В такива ситуации обикновено го отнасят треньорите. След загубата от Славия ЦСКА се раздели и със спортния директор Филип Филипов, но бъдещето на Томаш в клуба е повече от несигурно.

Дали обаче треньорите са най-големите виновници за неуспехите, или в “Борисовата градина” има задкулисни играчи, които използват финансовия рай и не толкова детайлните футболни познания на богатите собственици, за да прокарват свои теории и схеми с обещание за предстоящо до 2-3 години светло бъдеще на клуба?

Нека проследим какво се случи от лятото насам.

ЦСКА взе 13 нови състезатели, а за 8 от тях плати трансферни суми на обща стойност 6,8 млн. евро. С комисионите на различни мениджъри парите за новопривлечените надхвърлят 8 млн. евро.

Сума, за която всички български клубове, с изключение на Лудогорец, могат само да мечтаят. Предвид не много качественото родно първенство лесно можем да предположим, че ако тези около 16 млн. лева са инвестирани в правилните футболисти, то отборът ще е в четворката дори без треньор.

Да, но в случая ЦСКА е девети. Ясно е, че за незадоволителното представяне основна вина има и силният на обещания Александър Томаш, но какво всъщност привлече ЦСКА за два трансферни прозореца?

Единственият, който изпъкна от лятната селекция - Годуин Коялипу, скоропостижно напусна клуба в посока Франция, защото имал откупна клауза от 2 млн. евро. Нищо, че ЦСКА го взе за милион евро и даде една камара допълнителни пари на мениджъри. Нещо сметката не излиза.

Отбор с големи финансови възможности търси централен нападател, плаща солидна за България трансферна сума, а в същото време подписва меко казано глупав договор в ущърб на клуба. Ако нещата не потръгнат, Коялипу ще си стои на “Армията” срещу 20 хил. евро на месец. Ако започне да бележи голове, тогава, видите ли, може да напусне за почти толкова, колкото ЦСКА е инвестирал в него. Е, каква е логиката на такава сделка и то в клуб, който е с амбиция да се бори за нещо голямо не само в България, но и в Европа?

Останалите трансфери дори не се нуждаят от коментар. На три провала по един футболист, който е на някакво прилично ниво за efbet Лига. Така не се работи и за подобни странни сделки не може да се търси отговорност само от треньора, когато има и други хора, чиято дума се чува и цени дори повече от тази на наставника.

Лично на мен ми убягва работата на скаутското дуо Методи Томанов-Ради Здравков.

Какво точно свършиха за четирите месеца, откакто са на работа в клуба? Предложили ли са футоблисти за привличане, на каква цена и колко от тях са взети през зимния прозорец?

Ако има конкретни цели, но някой не ги е одобрил, да се каже кой и защо? Ако пък не са предложили нито едно име, отново някой да разясни защо?

Да се криеш от шумотевицата понякога е полезно, но в случая спрямо работата на Томанов има доста въпроси и той, като успял футболен човек, би трябвало да не се плаши от кръстосан журналистически разпит, а със самочувствие и аргументи да защити всеки свой ход.

Защото в момента Методи Томанов не е просто главен скаут, а целият трансферен процес се върти около него и нищо не се случва без съгласието му.

В крайна сметка стадионът си е стадион, но основното меню е футболният мач. Биеш и феновете са доволни. Ако губиш с 10 пъти по-голям бюджет от останалите - имаш сериозен проблем.

И този проблем не е само треньорски, а засяга цялата структура на клуба. Че тя не може да се организира перфектно за по-малко от година, е ясно. Но впечатление правят някои неща, които създават пречки за развитието му и едно от тях е дисциплината.

На Кордоба не му се тренира и решава да си увеличи ваканцията, Томаш не го иска в отбора, но защитникът е недосегаем. Нищо чудно след евентуална смяна на треньора скоропостижно да се върне на терена. Фаетон изчезва по средата на подготовката, а Бютучи щял да яде бой в Турция и затова тренира цяла зима с дублиращия състав.

Младият Чорбаджийски играе добре като централен нападател в последните две контроли срещу Лиепая и Беласица, а конкурентът му Аарон Исека не взима участие в тях. За белгиеца обаче са дадени 1,2 млн. евро и с идването на първия официален мач след седмица срещу Славия, талантът е изритан на пейката за сметка на Исека, който логично бе кръгла 0 срещу “белите”.

Резултатът от спортно-техническа гледна точка е без коментар - плачевното 9-то място обобщава всичко.

И все пак, с всичките кусури на сегашното ръководство, новото начало е далеч по-оптимистично от старата мъка без край за ЦСКА.

Нека сложим на везните плюсовете и минусите.

Негативното е видимо на терена и го описахме по-горе.

А сега да припомним плюсовете, които не са никак малко, но като че ли минават за даденост.

1. Стадион за над 100 млн. лева, който няма да се изгражда в бъдеще време, а се строи сега и то с бързи темпове;

2. Около 8 млн. евро за селекция в рамките на 6 месеца (друг е въпросът колко успешна е тя);

3. ЦСКА махна прословутото тире;

4. Новото ръководство спаси лиценза на клуба, който висише на косъм преди 10 месеца. ЦСКА все още е под мониторинг и при най-малък финансов гаф може да си изпати, но засега всичко е изрядно;

5. Този ЦСКА не атакува и не настройва постоянно феновете срещу журналисти и хора, които критикуват работата на клуба. Публична тайна е, че при предишното ръководство голяма част от медиите не смееха да гъкнат именно заради страх от последствията, включително и заради натиск чрез заплахи от всякакво естество. Сега всички тези хора пишат и говорят сравнително свободно;

6. Този ЦСКА играе колкото може и не се опитва да компенсира недостатъците с шменти-капели извън терена, а с инвестиции във футболисти, треньори и ръководен персонал;

7. Предстои строеж на две бази с общо 10 терена, които ще си съперничат с тези на големите клубове в Европа.

Седем точки, които избистрят стратегията за бъдещето. Да, сега ситуацията в спортно-технически план е трудна, но основните неща за сериозен скок напред са налице - има пари, ще има стадион и бази, има фенове. Само трябва търпение, подкрепа и вяра. Не е чак толкова трудно, след като си преживял 9-годишна утопия. Дошло е времето “червена” България да я замени с реалността.

Следвай ни: