Бившият футболист на Арсенал Мигел Азиз призна, че през годините си в клуба често се е чувствал неразбран. 22-годишният англичанин се присъединява към "топчиите" още на петгодишна възраст и прекарва следващите 11 г. в академията на клуба. През 2019 г. подписва първия си професионален договор, а година по-късно прави дебют за първия отбор в мач от Лига Европа срещу Дъндолк.
Това остава и единственото му участие за Арсенал, тъй като впоследствие е отдаван под наем на Портсмут, Ибиса и Уигън, преди миналия януари да се присъедини към испанския Атлетико Балеарес. Седем месеца по-късно отново сменя отбора, този път преминавайки в гръцкия ПАС Янина.
Досега халфът има 13 мача за гръцкия тим и един гол. Освен с футбола, той се занимава и с изкуство, музика и мода.
В интервю за "The Athletic" Азиз сподели, че усещането да бъде „неразбран“ го е съпътствало през целия му престой в Арсенал.
„Не бях надут – просто исках да се усъвършенствам. Определено се чувствах неразбран. Ако попитате някого в Арсенал, ще ви каже, че винаги бях първи на тренировките и последен си тръгвах. Но заради външния ми вид – прическите, бижутата, стила ми, хората си правеха погрешни изводи. Казваха, че нарочно идвам по-рано, за да бъда сам. А аз просто се опитвах да се подобрявам“, разказва той.
Азиз споделя, че често му е било лепвано клише, че е „надут“. „Докато моите съотборници стояха в съблекалнята на телефоните си, аз работех във фитнеса. Те ме виждаха сам и си правеха грешни заключения. Играчите не го приемаха зле, но беше по-скоро от треньорския щаб. Не знам дали беше въпрос на възпитание или йерархия, но усещах отношението: „Кой си мисли, че е този?“.
„Но аз просто бях себе си. Не вредя на никого, ако нося обувки на ток, нали?“, коментира още ексцентричният халф.
Азиз разкрива, че раздялата му с Арсенал не е била особено приятелска.
„Чувствах, че трябва да си тръгна. Тренираш с отбора до 21 години, влизаш при мъжете, но оставаш на пейката и не играеш. Трябваше сам да си проправя път. Не мисля, че клубът беше доволен, че не поднових договора си, но изпращането ми не беше най-топлото. Не че ми беше нужно, за да се чувствам оценен, но все пак бях най-дълго задържалият се играч в клуба. Щеше да е хубаво да получа някакъв жест на признание“, разочарован е Азиз.
