Трифон Иванов - легендата с кръвожаден поглед, сякаш е дошъл от дивата природа

Беше и си остана най-автентичната картичка, която сте лепили в албумите със стикери, беше и си остана любимец на България, трагично ни напусна през 2016 година. Българският вълк му беше прякор, а всички го знаем като Трифон Иванов. Хърватският портал Nogometplus посвети дълъг текст на незабравимия Туньо. Ето какво разказва за българина хърватското издание:

Не е имал кариера, която ще се запомни с най-значимите трофеи и най-големите клубове, но е имал осанка и житейска история, която сама по себе си е била достатъчна. Едно щракване на фотоапарата и изпращането на снимката за албумите Panini е било достойно за вечността. А каква история... Велико Търново, или градът на царете, е град в северния район на Централна България. Този град е бил историческа столица на Второто българско царство и духовен център на българското национално съзнание. Днес е важен административен, образователен и културен център на Северна България.

Логично, градът е от особено значение за българите поради посочените причини, а една наистина специална е и фактът, че в него е направила първите си стъпки в играта една голяма българска легенда. Не, не става дума за гения на Барселона Христо Стоичков. Разказът не е посветен дори на Димитър Бербатов - нападателят с меко копринено и магическо докосване. Тук си имаме работа с един специфичен ексцентрик, човек, който идва от три хълма в ролята на защитник на всички любители на футболните икони.

Трифон Маринов Иванов, популярният български вълк и наш духовен водач, е един от най-харизматичните футболисти на своето време. Роден през 1965 г., той започва кариерата си в местния клуб Етър, където играе от 1983 до 1988 г. Седемте му гола в 62 мача го превръщат в един от най-желаните млади защитници в България. Пътят му го отвежда в ЦСКА, където прекарва следващите два сезона, записвайки 64 мача и два гола.

Любопитно е, че родният му клуб печели първата и единствена титла на държавен шампион в историята си през сезон 90/91, в който участва и Трифон Иванов. След трансфера си в Бетис от ЦСКА през 1990 г., той се завръща в Етър под наем през лятото на 1991 г. - точно след спечелената от търновчани титла. После следва преотстъпване обратно в ЦСКА. Като цяло Бетис не разчита толкова на него и той заминава за Швейцария, където подписва с Ксамакс - месеци преди славното за българите американско лято от 1994 г.

Светът истински забелязва Иванов на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Той е сред водещите фигури в изключително популярния български отбор, достигнал до паметното четвърто място. Запомнящата се брадата фигура с нестандартна за времето си прическа се открояваше с игра, която караше треньорите да беснеят. В мача срещу Гърция Трифон поведе топката от центъра и стреля с пълна сила към вратата. Топката мина на косъм от гредата. Това бе само един от многото подобни опити на хладнокръвния защитник по време на целия турнир.

Трифон наистина е бил особен играч. Централен защитник по принцип, често нахлуващ в противниковата половина с топката (подобно на бразилеца Лусио, играл в Леверкузен - б.р.), много агресивен и твърд в единоборствата, истинска луда глава. Обичал е да стреля с топката от центъра повече, отколкото да пали любимите си цигари. Питате се кои? Ще разберете по-нататък в текста. И до днес се разказва легендарна история от дебюта му в Рапид (Виена). Камерата го е уловила как няколко минути преди мача спокойно пуши цигара „Давидоф“, а това не е бил първият му подобен случай в бляскавата му професионална кариера. Положени са значителни усилия да се открият фото/видео записи на въпросния епизод, но безуспешно. Струва си да се отбележи и изказването на треньора на Ксамакс, където Трифон е играл от 1993 до 1995 г. Жилбер Гри го е посъветвал да посети психиатър, а българинът не му е останал длъжен: „Имаше нещо против мен, затова му казах пред всички играчи – че няма никаква представа от футбол! Винаги съм бил искрен и директен!“

Качеството на играта му варираше от перфектно до сензационно слабо. Така през сезон 95/96 той игра отлично, превръщайки се в един от най-заслужилите играчи за спечелената от Рапид (Виена) титла и участието във финала на КНК. Още на следващата година обаче той успя да провали всичко – Рапид загуби шампионата в последния кръг от Залцбург, благодарение на нашия герой от разказа. “Не можеш да го мотивираш за тренировка, затова е отчайващ в мачовете. Зле се позиционира в защита при втория гол, а след това си изкара и червен картон за удар на противник! Пълна глупост” – това са думите на тогавашния треньор Ернест Докупил, a с него се съгласи и капитанът Михаел Консел: “Иванов е без съмнение отличен играч, но прекали! Как да искаме от останалите играчи да се държат, когато този човек игнорира всички правила? Ако аз бях треньор, нямаше и да се доближи до първия отбор. Физически е напълно неподготвен, всяка баба има повече кондиция от него.”

Всичко това довежда до неговото наказание, а впоследствие и до преместването му в аматьорския отбор на Рапид, състезаващ се в четвъртата австрийска дивизия. Никой клуб не го искаше и той прекара целия сезон там. Тук настъпиха значителни промени. Агресивността му се засили, физически се оформи по-добре, а играта в аматьорските лиги му помогна да си изясни някои неща.

През януари 1998 Иванов се завръща в ЦСКА. Той прекарва пролетта в София, където записва десет мача, а следващата му, а и последна професионална спирка е австрийският Флоридсдорфер. От 1998 до 2001 година носи екипа им в 52 мача, в които дори успява да се разпише осем пъти.

Осемнайсетгодишната му кариера го отведе в седем различни клуба. Запозна се отблизо с швейцарци, австрийци и испанци, но широката публика най-много ще го запомни с изявите му с екипа на България, за която играе редовно от 1988 до 1998 година. Крайният баланс е достоен за уважение – 76 мача и шест гола, като участва на две световни първенства (1994 и 1998) и на Европейското първенство през 1996 в Англия.

Ненадминати обаче остават изявите му за България на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Държеше се императорски в сърцето на отбора, който сензационно достигна до полуфиналите. Огромен, широкоплещест, с дълга коса и внушителна брада, именно тогава получава прякора „Вълка“. Присъствието му на терена беше крайно плашещо. Преди четвъртфиналния сблъсък с Германия Иванов забавно заявява на треньора си Димитър Пенев да не се тревожи: „Само се отпусни. С моя кръвожаден поглед до смърт ще ги изплаша. Руди Фьолер ще се строполи на земята, когато усети дъха ми.“ Изнесе отлична игра при победата с 2:1, запомнена най-вече с гола с глава на Йордан Лечков. Най-великият момент за Иванов настъпи, когато се хвърли да блокира свиреп удар на Лотар Матеус. Този безкористен стил го направи любимец на цяла България. Известно е, че феновете на Левски не обичат играчите на ЦСКА – бивши и настоящи. Те например презират Христо Стоичков, но Иванов – който е играл четири пъти в ЦСКА и е спечелил три шампионски титли с тях – е обожаван дори от най-верните левскари.

„Трифон всички го уважаваха, защото е невъзможно да го мразиш. Той беше човек, който обединяваше всички около себе си“ – сподели българският журналист Константин Симидчийски пред ESPN FC. Това наистина беше така в националния отбор, където съблекалнята често беше разделена между другарите на Стоичков от ЦСКА и лагера на Левски, предвождан от Борислав Михайлов и Наско Сираков. „Помагах им да преговарят помежду си. Понякога Стоичков не искаше да тренира, твърдейки, че го боли кракът, а те веднага искаха да знаят какво се случва. Молех ги да го оставят да си почине и успявах да изгладя нещата“ – разказваше Иванов.

Карал БМВ-то на Стоичков с уиски, Барса останала мечта
Символично е, че Трифон Иванов започва своето западноевропейско приключение в Испания, след като през декември 1990 г. преминава от ЦСКА в Бетис. Той е толкова впечатляващ в първите си мачове, че Йохан Кройф иска да го привлече в Барселона, тъй като Роналд Куман е контузен. Собственикът на Бетис Мануел Руис де Лопера обаче отказва да продаде звездата си. „Трябваш ни тук“, казва на Иванов и блокира това, което би могло да бъде най-големият шанс в кариерата му. Бетис изпада през този сезон, а Туньо е преотстъпен на Етър и ЦСКА, преди да играе в Сегунда през сезон 1992/93. Трифон все пак успява да се докосне до магията на „Камп Ноу“. Преди първия мач на защитника на стадиона през февруари 1991 г., Христо Стоичков, който е наказан, посещава близкия си приятел в хотела.

„Ще ви вкараме четири гола“ – заявил нападателят. „Не съм сигурен, но аз самият ще вкарам два“ – отвърнал Иванов. Стоичков се разсмял на това странно твърдение и се обзаложил, че ще купи бутилка уиски и ще го остави да покара новото му BMW, ако това наистина се случи. В крайна сметка и двамата се оказали прави. Барселона спечелила с 4:2, а двата гола за Бетис били отбелязани от Иванов – и двата от дузпи. Той много се насладил да покара колата на Христо Стоичков. Бетис и до днес си спомня с умиление за блестящия си български защитник. Хуан Мерино, който е играл редом с Иванов, веднъж казал: „Изглеждаше сякаш е дошъл от дивата природа и беше достатъчно смел да каже неща, от които другите се страхуваха. Затова стана наш капитан.“

Трифон Иванов е обявен за Футболист на годината в България през 1996 г. С екипа на Рапид (Виена) той играе в Шампионската лига, където отборът му печели две точки в шест мача срещу Манчестър Юнайтед, Ювентус и Фенербахче. Мачът на „Олд Трафорд“ е особено запомнящ се за него не само защото разменя фланелки с Ерик Кантона. „След последния съдийски сигнал много играчи на Рапид се затичаха към него, но французинът каза, че фланелката му е запазена за Трифон Иванов“, спомня си с гордост българинът.

След оттеглянето си от футбола през 2001 г., Иванов предпочете да води спокоен живот близо до родния си град Велико Търново. Легендарният му статут никога не помръкна, а спорадичните му интервюта винаги бяха очаквани с нетърпение от феновете в цяла България. Страната може би е имала по-талантливи играчи в златната ера на 90-те, но никой не бе обичан всеобщо, както Трифон. Неговата преждевременна и внезапна смърт шокира българските привърженици. Той почина на 51-годишна възраст от сърдечни проблеми. Не водеше здравословен начин на живот, дори след края на кариерата си пушеше и пиеше много. Въпреки че заради предупрежденията на лекарите промени ритъма си на живот и се поуспокои, сърцето му не издържа. Неговото наследство обаче ще живее вечно, а невероятните снимки от участието му на Световното първенство през 1994 г. са все още живи в паметта ни, сякаш турнирът е завършил вчера.