Антонио: Бях близо до смъртта, но 100% ще играя футбол отново

Нападателят на Уест Хам Микаел Антонио даде първото си интервю след ужасяваща катастрофа в началото на декември, при която разби колата си в крайпътно дърво и счупи крака си на четири места. Той прекара повече от три седмици в болница, но сега е напълно уверен, че отново ще може да играе футбол на най-високо ниво.

“Ще играя отново. Сто процента. Върху това съм концентриран и работя за това шест дни в седмицата. Винаги съм бил позитивен в тази ситуация, въпреки че това беше ужасяващ инцидент и огромна травма. Това е най-голямата контузия, която съм имал в кариерата си, но заради факта, че в момента съм два или три месеца по-напред, отколкото трябваше да бъда, знам, че ще играя отново и знам, че след като започна да играя, ще си върна остротата.

Най-трудната част бе, че почти ме нямаше за децата ми. През цялото време държахме децата далеч. Големият е на 13 и очевидно беше видял снимки на колата. Той дойде и ме видя в болницата. Но по-малките така и не знаеха колко зле е положението. Гледахме да не им позволяваме да влязат в интернет”.

Антонио не си спомня нищо от самия инцидент и как е станало така, че да се блъсне в дървото, но помни преди това, че неговата приятелка го е помолила да свали багаж от другата им кола, с която е възнамерявал да излезе. Той признава, че го е “домързяло” и поради тази причина е решил да тръгне с “Ферарито”, въпреки че не се е чувствал сигурен с този автомобил, особено във ветровитото и влажно време.

“Задната част от колата продължаваше да поднася, така че не се чувствах в безопасност. Имах я от три седмици и вече мислех да я върна”.

"Всички вярваха, че са ме взели с въздушна линейка, но хеликоптерът не е можел да се отдели от земята заради бурята, така че бях откаран в болницата”, разказва футболистът.

Три седмици по-късно Антонио отишъл да види останките от колата си в автоморгата.

“Изпитах странно усещане в стомаха. Просто ме накара да осъзная колко близо съм до смъртта. Бях виждал снимките, но беше 10 пъти по-лошо е да го видиш лично.

Сега съм щастлив и позитивен, защото имам още един шанс за живот”.