Един от най-добрите български вратари от близкото минало и футболист номер 1 на България за 2014 година Владислав Стоянов направи пълна изповед на живота и кариерата си. В подкаста “SportCast” бившият страж на Лудогорец говори за проблемите си с хазарта, черното тото, дълга на пари, семейните си проблеми и още куп интересни теми. Стоянов отправи и апел към младите футболисти, да обмислят внимателно финансите си и да вкарват парите си в разумни неща

„В момента живея във Виена, малко повече от година и половина. Там ме заведе любовта, срещнах едно прекрасно момиче, с което съм година и половина. Онзи отгоре погледна, за мое голямо щастие, след доста неща, които ми се случиха през живота. Главно лоши неща. Ново начало за мен, отърсих си от действителността, хората и атмосферата, която ме обграждаше в България. Наистина се чувствам прероден!“, започна бившият национал.

В Австрия бързо си е намерил работа и аматьорски отбор, в който да играе - Ибзиц в седма дивизия. Работата година и половина му е била доставчик с камион. От две седмици пък е в голяма хранителна верига като заместник на управителя, който е българин и му е подал ръка.

„Нито съм се крил от някого, нито съм изчезнал безследно, нито обмислям някакво завръщане във футбола“, изтъкна Стоянов.

„С Лудогорец се разделихме напълно приятелски и професионално. След като напуснах, известно време слагах соларни панели. Не смятам, че трябва да го крия, или че е срамно нещо“, призна още той.

„Всеки прави грешки в живота си, аз съм направил доста грешки в своя живот. Не се гордея, но не мога да променя миналото. Извадил съм си поуки, нося си кръста“, каза още Владо Стоянов.

„Не ми се занимава с футбол в България. Без да нападам никого, без да обиждам никого, аз малко или много съм разочарован от доста от нещата, случващи се в българския футбол, с доста неща не съм ок. Предпочитам да работя нещо друго. Постигнатото никой не може да ми го вземе. Но да работя за 1200, 1500 лв. в някоя школичка или отборче и хора, които, с извинение, не са се събличали по физическо на мен да ми обясняват как трябва да се тренира един вратар, и аз да мишкувам само и само да си взимам 1500-те лева заплата… Не ми е ок!“, откровен бе Владислав Стоянов.

„В София има над 80 частни школи. Какво се случва? Те не гледат тези деца как да ги обучат, как да ги направят футболисти, гледат на тези деца като 100 лева, като банкнота“, посочи той, като поясни, че в Австрия би искал да се занимава с индивидуални тренировки на вратари.

За скъсаното сухожилие на лагер с националния отбор: „Кракът ми сега е изключително добре. Дори може да понесе по 2-3 тренировки на седмица, с някаква дозировка, но няма нужда. В момента съм щастлив, че изобщо имам крак. Защото тогава имаше и такава опасност – да загубя крака си“.

След това Владо Стоянов се завърна и към едни от най-мрачните години в живота и кариерата си, а именно периодът с хазартната зависимост и дълга на пари. Той призна, че никога не е залагал на мачове, в които той взема участие, но е имал немалко проблеми. Той отправи и апел към младите футболисти, да обмислят внимателно финансите си и да вкарват парите си в разумни неща.

“Още 2004 година заминах за Бургас, тогава Нефтохимик даваха много хубави пари - 600 лева ми беше стипендията, вземах и премии като трети вратар, аз бях на 17 години тогава. Под 1500-1600 лева не съм падал, за онези години това бяха много пари. Тук идва тънкия момент, че когато си млад и получиш такава възможност и такива средства, малко или много се чувстваш безсмъртен. В България хората нямат финансова култура. Има го и това, че колкото по-високо играеш, толкова по-голям е стресът. И той избива отнякъде. Нашите ми имаха доверие, не съм правил никога глупости, отличник на класа бях, отговорник на класа. Бях в езиковата гимназия в Перник. Отивам в Бургас, пари бол, младо момче, запознах с готини по-стари футболисти, които си бяха по живота. В съблекалнята беше - сутрин влезеш и се обсъждат само мачове и тото. Никой не ми е виновен, аз съм си виновен, това ще го кажа още 15-20 пъти. Имам много добро възпитание, моите родители са ми дали страхотно възпитание, не са ме захвърлили, но просто средата ми беше такава.

И така се почна, един, два, три пъти до казиното. И то малко или много те зарибява, започнах и залози. В един момент нещата бяха много зле. Не съм го правил за тръпка или нещо такова. Не съм бил да треперя като алкохолик, аз просто бях заблуден и си мислех, че можех да спечеля. Отивах с идеята да изкарам пари. В един момент обаче, когато си се нашил много, отиваш да си избиеш парите, което става още по-зле. Има хора, които изкарват пари от мачове, но това са под 1%, но те са много отговорни, знаят как и това им е професия. Всичко останало е заблуда.

Стига се до момент, в който вече дължа 20 000 лева, което може да са много, може и да са малко. Аз съм такъв, че и не споделям, винаги гледам да се оправя сам. Но вместо да споделя с родителите ми, да оправим нещата, аз отивам в казиното вкарвам последните си 500 лева, губя ги, вземам от друго място и така.

През годините не съм смятал колко пари съм давал за казино, но съм давал повече за лихви, отколкото съм изгубил. На един човек само съм му дал, смятал съм ги, 300 000 лева за лихви. Само на него, отделно имаше и други.

В периода ми в Лудогорец съм влизал в казино два пъти. Но там започнаха други проблеми. Започнаха да ми дават информация. Баскетболи, мини футболи, волейболи и всичко излиза. Но аз ги играя ей така с по 100-200 лева. Изкарам 1000-2000 лева, след това ги играя на мой си мачове, изгубя ги, но нищо по-опасно. Но всички мачове излизаха. Дадоха ми обръщалка Динамо (Загреб) - Локомотив (Загреб), никога няма да забравя, и тя излезе. От края на април до края на май 7 от 7 излизат. И този човек, който ми казваше, ми заяви, че началото на другия сезон ще имат нова информация. Започва се първа информация - и бате Владко скача здраво. И дърво. Втора информация, залозите се удвояват, утрояват да изкарам и пак дърво. И започвам с по-големи пари на други мачове, да избия тея пари, но и там се нашивам. Но пак нещата са що-годе окей. Започва лавината. Трета, четвърта информация… на седмата информация спрях, но вече се бях нашил с много пари. Отделно бях изгърмял и странично пари. Уж да ги избия, но няма шанс да се избие, запомнете млади хора, няма избиване. Започнете, ако искате, но спрете навреме, говорете.

Започнах да тегля кредити, от приятели съм взел и опираме до лихварите. Аз не съм спирал и стандарта си на живот. Почивки, коли, смятал съм си го 6000 лева ми беше стандарта на живот в Разград и ги имах, никога не съм се оставял да нямаме. Но и дължиш толкова пари и не даваш стъпка назад в личен живот. Парадоксът е, че не давах стъпка назад на терена. Този час и половина се изключвах от всичко друго и това ми помагаше. В най-тежките си моменти чисто финансово, когато дължах най-много пари, тогава играх най-силните си мачове. Аз дължа 200 000 лева спешни, отделно към банката, отделно не знам си какво и тези 200 000 трябва да ги дам след два дена и в следващия момент излизам и правя някакъв феноменален мач.

Първата година, когато влязохме в Лига Европа, паднахме в плейофа за ШЛ с 2:4 от Базел. Тогава дойдоха едни хора и ми извадиха 100 000 евро пред мен да има над два гола и половина в мача на реванша. При което аз директно им отказах. Но идва следващия момент - ходи доказвай, че нямаш сестра. Единственият, на когото споделям, е Чворович. Той ми беше най-близък и до ден днешен сме много близки. Тогава Стойчо Стоев тъкмо беше станал треньор и Чворович ме посъветва да му споделя. Ако бях казал на Киро Домусчиев, щеше да стане ей така. Казах на Кольо Донев, той каза на Стойчо. И им казах да преценят дали да играя, не съм ги взел, но преценете. Той мачът беше без значение, така или иначе паднахме 2:4 в първия. Реваншът е най-тежкият ми мач, заклевам се. Започва мачът, пета минута - 1:0 за Базел. Викам сега ще ние бият 3:0 и ходи обяснявай, че не си ги взел тия пари, които са ти предлагали. 55-ата минута - 2:0. Викам стана мармалад, както с моето минало, с нещата, които се говорят. По едно време излиза един от Базел сам срещу мен, добре, че я хванах. Свършва мачът 2:0, аз съм най-щастливият човек. В съблекалнята бях все едно сме победили. Естествено, казахме на Петричев, на шефа, разпитваха ме, но така.

Ако залагах на мачове на Лудогорец, аз нямаше да съм на това дередже. Казвам ти го честно. Ако бях залагал, че падаме или да ми вкарат по 1-2 гола, аз щях да съм напред, нямаше да съм задлъжнял.

Нека да има отзвук, аз съм си виновен. Аз не се срамувам, аз идвам със своя кръст. Да не си помислят хората, че съм сълза. Върнал съм почти всичко. До ден днешен дължа на приятели и лека-полека ги връщам. Сега сумите не са фрапантни вече, но защо го казвам - за да мога един път завинаги да кажа как са наистина нещата. Второ, знам, че много млади футболисти сега тръгват по този път. Моля ви се, чуйте ме. Недейте да правите тази глупост. Знам какво е чувството да си на върха и долу. Това е глупост. Съветвайте се с родителите си, ако трябва вземете финансови консултанти, влагайте си парите в нещо смислено. Защото ще кажа и нещо друго - въпреки всичките ми схеми, бях на финалната права да се оправя. И си бях направил сметка, че влизаме в Европа с Лудогорец, ще взема премия, че сме шампиони и се оправям в края на септември. Да, ама скъсах сухожилие. Благодарен съм на хората от Разград, плащах ми заплатата, но ги нямаше тези премии. И какво става - сметката не излиза и това е положението.

Не е имало опасни моменти с лихвари. В Бургас само два шамара ми удариха. През годините след това нямаше проблеми. Малко или много и те не смееха, аз бях популярна личност. Името Лудогорец и Кирил Домусчиев и това играе голяма роля. Най-вероятно и те са туширали някои неща, не знам, не са ми казвали.

Сериозни суми от доста години не съм залагал. Случвало се е 50-100 лева наскоро да играя, честно казвам. Забранил съм си го в главата. Вече знам какъв е пътят, няма да ме поблазни. Дори и да изкарам 1000-2000 лева, знам, че ще ги загубя след това. Пределно ясно ми е какво ще се случи. Знам, че няма да изкарам пари, ще се забатачиш само”, заяви Стоянов.

Следвай ни: