Капитанът на националния ни отбор Алекс Грозданов и неговият Богданка ЛУК (Люблин) триумфираха за исторически първи път с трофея от третия по сила европейски клубен турнир "Чалъндж къп".

Играчите на Масимо Боти отстъпиха като гости на италианския Кучине Лубе (Чивитанова), с национала Александър Николов в състава, с 2:3 (25:27, 21:25, 38:36, 25:20, 7:15) в срещата-реванш от големия финал на турнира, играна тази вечер в пълната зала "Еуросуоле Форум".

Но благодарение на домакинския си успех с 3:1 гейма в първия мач от финала преди седмица, Богданка спечели "Чалъндж къп" и то при дебютното си участие в евротурнирите.

- Честита купа, Алекс! Как се чувстваш в момента?

- Благодаря! Чувствам се невероятно. Спечелихме златен медал и няма как да опиша тази емоция. Тя тепърва ще се засилва!

- Това е първата ти титла с Люблин, но не е единствена...

- С Люблин - да, това е първата. Но в Монца спечелихме CEV Cup, така че това ми е втория медал от европейски турнир. Надявам се да запиша и трети, за пълна колекция.

- Мачът беше особен, тъй като игра срещу свой съотборник от националния отбор. Какво беше усещането?

- Сьс сигурност срещата имаше друг заряд, когато от другата страна на мрежата има българи. Най-много се радвам, че последните години не си спомням финал на европейски турнир, в който да има двама българи един срещу друг. Последно беше Пламен Константинов срещу Матей Казийски, но това беше съвсем друга генерация.

- Как се чувстваш в Полша?

- Добре се чувствам. Първенството е тежко - има 16 отбора (б.р. догодина те ще бъдат намалени на 14), за разлика от Италия, където са 12. Много пътувания, плюс европейския турнир, който спечелихме. Но тепърва предстоят плейофи и Купата на Полша - в нея сме във финалната четворка.

- Ти си централен блокировач, което затруднява влизането в индивидуални класации, но напоследък си сред най-добрите. Как го постигаш?

- Концентрирам се върху работата си. Във всеки мач давам максимума от себе си. Класациите са резултат от тази работа, така че не ги следя много, но знам, че съм там и се надявам да остана.

- Предстоят Лигата на нациите и Световното първенство. Имате ли шанс за по-добро класиране?

- Да, смятам, че можем. Щабът и ръководството се раздават. Треньорът Джанлоренцо Бленджини прави много позитивни промени. Надявам се да изравним силите с най-добрите в света.

- Следиш ли изявите на другите българи в Европа?

- Да, макар и не на 100%. Гледам мачовете на Гротадзолина, където има двама българи. Разбира се, Алекс Николов - много съм му гледал мачовете с Лубе, разбираемо е (смее се). С Мартин Атанасов сме близки приятели и следя и неговите изяви в Турция. Подкрепяме се взаимно.

- Радо Парапунов също е в Полша.

• Да, Радо е в Полша. Това е голяма стъпка за него. Говорили сме си и съм щастлив, че е в силен отбор. Дори да е втори диагонал, може да се учи и развива за бъдещето.

- Като капитан на националния отбор очакваш ли нови попълнения в тима?

- Сьс сигурност! Имаме европейски вицешампиони сред юношите. Много момчета напредват и скоро ще са в мъжкия национален отбор. Най-накрая искаме да спечелим нещо и да обедним нацията поне за един ден!

- Олимпиадата в Лос Анджелис 2028 ли е голямата цел?

- Да, и тя не е толкова далечна - 3 години са малко време! Имаме много работа за вършене.

- Желая ти успех в първенството и Купата на Полша! А за нас, българите, остава надеждата да пренесеш успехите си и в националния отбор.

- Благодаря! Ще дам всичко от себе си!

Николай Варадинов, volleyweek.bg

Следвай ни: