Отборът на Богданка ЛУК (Люблин) вече се завърна в Полша с първия си исторически трофей от “Чалъндж къп”.
Старши треньорът на Богданка Масимо Боти - Ботман обаче остана в Италия:
"Очевидно съм изтощен, но се възползвах да остана малко със семейството си. Ще се върна утре," сподели той в телефонен разговор с Джулиано Биндони от сайта volleynews.it.
Изграждането на победител
"В началото на миналия сезон беше немислимо да говорим за трофей. Да успеем още във втората година – не бих го нарекъл чудо, но определено е изненадващо. Това е резултат от много работа и отдаденост."
Освен усилия, триумфът е плод и на стратегически трансфери. В Италия често се казва, че агентите имат голяма роля в селекцията. В Полша случва ли се същото?
View this post on InstagramA post shared by Daniele Botti (@dj48b)
"Аз имах 100% отговорност при избора на играчи. Имах пълна свобода. В Полша, както навсякъде, трансферният прозорец се отваря през ноември. Имахме ясен проект, който реализирахме в пълно съгласие. Лично аз не гледам кой е агентът, а оценявам играчите според тяхната стойност и характеристиките, които пасват на нашия стил на игра. Наехме състезателите между ноември и декември и 99% от тях ще останат и догодина – знак, че сме направили интелигентни решения, съобразени с бюджета."
Принципите зад селекцията
"Основният ми принцип беше отборът да бъде балансиран във всички елементи. Направихме избори, които да подсилят сервиса, баланса в блокадата и посрещането."
Леон – планиран трансфер или "черешката на тортата"?
"Вилфредо Леон беше много приятна изненада, която не бяхме планирали. Беше възможност, която се появи в края на нашия трансферен прозорец. Не бяхме изградили отбора около него, но когато дойде, адаптирахме системата си към неговите качества. В резултат може би загубихме малко баланс в някои аспекти, но придобихме невъобразима огнева мощ."
Стилът на LUK Люблин
"Най-голямото предизвикателство беше да изградим идентичност на отбора. Наясно сме, че имаме слабости – не сме отбор, който разчита на защита, но компенсираме с атака. Може би ценителите на волейбола биха се намръщили, гледайки нашата игра. Ние не сме Япония, не сме Франция, но и не искаме да бъдем. Ние сме LUK Люблин и играем според нашите принципи, като се опитваме да изтъкнем силните си страни и да прикрием слабите."
View this post on InstagramA post shared by Kewin Sasak (@kevidiuri)
Полша vs. Италия – две различни първенства
"Сравненията са трудни. Полската лига има 16 отбора (от следващия сезон – 14), докато в Италия са 12. Разликите се виждат най-вече при участието в европейските турнири. Голямото предимство на Полша е дълбочината на местните играчи – има много волейболисти на средно-високо ниво, което позволява на отборите да бъдат конкурентоспособни, въпреки че имат само трима чужденци."
Защо Полша има толкова много млади таланти?
"Все още откривам това, но един ключов фактор е, че има повече отбори, което означава повече възможности за младите да играят и да трупат опит. Освен това, всички отбори разполагат с дълги състави от 14 играчи, които са на сходно ниво, което позволява по-голяма ротация."
Как се сравняват младите полски и италиански играчи?
"Физически полските волейболисти имат предимство. Може да има недостиг на разпределители и либера, но има много силни нападатели, диагонали и центрове."
Миналото в Пиаченца
"Нямам проблем да говоря за това."
Кой загуби повече от раздялата?
"Не е моя работа да оценявам това. В момента просто се наслаждавам на триумфа. Нямам какво да си изяснявам, не тая злоба, дори напротив – желая само най-доброто на Пиаченца. Аз съм от Пиаченца и винаги ще обичам Пиаченца."
Ако се отвори възможност – обратно в Италия?
"Ако се появи амбициозен проект, разбира се, че бих го обмислил. Но не се чувствам принуден да се връщам на всяка цена."
Финалът срещу Чивитанова
"Те изиграха първите два гейма на невероятно ниво. Казах на момчетата си: "Останете там, издръжте и да видим дали ще намерим възможност да се възползваме." Знаехме, че срещу нас е топ отбор. Търсихме израстване през целия сезон и най-накрая направихме тази крачка в най-важния момент."
Празната зала при награждаването
Следвай ни:"Публиката на Чивитанова беше страхотна до четвъртия гейм и даде силен тласък на отбора си. Жалко, че залата се изпразни при награждаването – не беше най-добрият жест на спортсменство. Но въпреки това, ние пак бяхме щастливи. Имахме тридесет верни фенове, които се чуваха, и целия клуб, включително и президента. Всички се прегърнахме – беше прекрасно."