Днес една голяма фигура в българското треньорство навършва 75 години. Красимир Борисов е определян от мнозина за „вечния помощник“ при трикольорите. Той обаче успява да се докаже и става част от екипа първо на Иван Вуцов, а после и на Димитър Пенев. Истинска легенда на своя пост, която се съгласи да отговори на въпросите на "Тема Спорт".
Г-н Борисов, как се чувствате на 75?
– Пенсионерски години (смее се). Чувствам се добре, в кондиция. Жив и здрав съм. Да чукна на дърво – нямам сериозни болежки, освен по краката, но това е от възрастта и професията (смее се). Ако бях някой учен сигурно щеше да ме боли главата (смее се). Благодаря, че сте се сетили за мен.
Футболът продължава ли да тече във вените ви?
– Това е за цял живот. Наблюдавам по-интересните, по-възловите мачове от първенството ни и на живо. Гледам и европейските шампионати и турнири по телевизията. Нашето обаче е много слабо. Отидеш на стадиона и няма кой да гледаш. На пръстите на едната ръка се броят по-напечените двубои. Другото е посредствена работа. Шампионът и той е един същ – Лудогорец. Напълни се с чужденци. Това за мен е голяма грешка. Не съм против тях, но те с нищо не вдигат нивото на футбола ни. И това рефлектира пряко върху националния отбор. За мен в отборите трябва да играят по 3-4 чужденци. Повечето чужденци се взимат буквално на килограм. Вървят комисионни, далавери, трансфери. Казват, че са ги взели за 500 хиляди евро, а те реално струват 50 хиляди. Дойдат в България, ние ги развием, доусъвършенстваме, и те после си направят трансфер навън. Ние сме като трамплин за тях. А това трябва да е процес за българските играчи, не за чужденците.
Значи вие сте едни от щастливците, защото сте успели да работите с едни от последните големите имена в българския футбол?
– Ние случихме на едно много силно поколение. Макар, че отборът от световното в САЩ през 1994 година го градихме близо 4 години. За да изглежда така, както беше накрая, слагайки медалите на гърдите. Аз първо започнах като помощник на Иван Вуцов, после дойде Димитър Пенев и докато напаснем всички неща си трябваше време. Минаха над 40 футболисти, които сме взимали и пробвали, докато избистрим ядрото. Ни имаше откъде да ги взимаме. Давали сме шанс на всички, После, когато работих с Димитър Пенев за кратко в ЦСКА дадохме шанс и на другите, по-младите – Стилиян, Мартин, Бербатов…
Как се работеше с Димитър Пенев?
– За мен е било песен да работя с футболистите от САЩ‘94 и Димитър Пенев. С него сме заедно от деца, от Локомотив София. Заедно ходехме да тренираме. Сега като се замисля, децата са много облагодетелствани във всяко едно отношение, но такива са времената. Днес обаче сякаш им липсва желанието, амбицията да се борят, да се докажат, да излязат навън и да направят кариери. Сега водещи са телефоните, компютрите, социалните мрежи, но топката си е все една и съща – кръгла! Често се разхождам из София и минавам покрай училищата, погледна в дворовете им и не виждам да се играе футбол, баскетбол, волейбол… Ученическият и университетският спорт се унищожиха и това оказа влияние. Държавата също е абдикирала от спорта.
От лудото американско лято минаха 30 години…
– И в близките поне 30-40 години не виждам как може да се повтори. Ще остане ненадминато за още поколения. Хубаво е да сме оптимисти и да искаме да видим пак подобен триумф, но трябва да сме реалисти. С приятели и колеги се майтапим, че като направят световното първенство със 100 отбора ще има шанс да се класираме.
Голяма част от кариерата ви на футболист преминава в Левски, но като треньор сте свързан с една от най-големите легенди на ЦСКА Димитър Пенев…
– Никога не съм имал проблеми от такова естество. Където и да съм ходил съм си вършил професионално работата. Каквото се е изисквало от мен като треньор съм го правил. Гледал съм да помагам. Където и да отидеш трябва да защитаваш интересите на клуба, държавата, без значение на кой отбор симпатизираш.
А вие на кой симпатизирате?
– Аз 50 процента съм локомотивец и 50 левскар. Не може да забравиш къде си израснал и са ти дали път във футбола и живота. Аз Димитър Пенев го критикувам някой път за това. Викам му: Кажи, че си и локомотивец, а той не сме да си каже (смее се). Там си израснал, там си бил от дете. С него се виждаме почти всеки ден. Имаме доста приятели и спомени, които са останали. Тези спомени обаче много трудно ще се повторят. Сигурно няма да сме живи да се насладим пак на такава възможност. С надеждата живеем, но в близко бъдеще не ми се вярва да се случи.
Имахте ли вариант за по-сериозна кариера като старши треньор?
– Имах амбиции да съм старши треньор, да водя отбор. През 2009 година поех Академик София, но веднага започнаха да ми се бъркат – президента, шефове. Нареждаха ми такива, които са далеч от футбола. Казваха какви играчи да се привличат, кои да играят… Видях, че не е за мен. А и гледам, че нещата не са се променили кой знае колко от тогава. Сега треньорът в България е господин Никой. Спускат ти се разни парашутисти и ти трябва да се съобразяваш с тях. Ако не го направиш – гонят те. Ето ви пресен и добър пример – ЦСКА 1948. Смениха четири треньора за нула време. Може ли такова нещо? Треньорът не е магьосник.
