4–5 minutes
Националката Мерелин Николова изпрати успешен сезон в корейската V-лига с тима на Expressway Hi-Pass (Гимчеон). Волейболистката, която играе на поста диагонал, и съотборничките й завършиха пети в първенството, като не можаха да влязат в плейофите.
Индивидуално, родната състезателка неведнъж бе една от най-добрите на поста си, но и сред реализаторите в шампионата.
Николова говори в специално интервю за BGvolleyball.com - за преживяванията през сезона, емоциите, впечатленията от азиатската страна, както и за предстоящите предизвикателства с националния отбор.
Преди броени дни се завърна от Корея. С какви емоции си тръгна от там?
Определено съм щастлива, защото имах възможността да се състезавам там, на едно друго ниво и друг стил на игра!
Направи хубав сезон, но кое би отличила като най-важното?
За мен винаги може и по-добре, но най-важното е, че завърших сезона на първо място без контузии!
Завършихте пети в редовния сезон и не можахте да стигнете до плейофи. Какво не ви достигна?
Началото на сезона бе малко по-трудно за нас. Имахме смяна на състезатели и разпределителката ни е млада, но смятам, че с всеки мач ставахме все по-добри и по-добри.
Удовлетворена ли си от представянето ви?
Смятам, че беше сравнително добрo, но съм максималист и за мен винаги може повече и има над какво да се надгражда.
Ако трябва да сравниш първенствата, в които си играла с корейското, каква оценка би му дала?
Всяко едно първенство само по себе си е трудно, както и различно. Ако мога да отлича това, бих казала, че стилът на игра е сравнително по-бърз, както и качеството на разиграванията, и най-вече - защитата.
Коя бе най-голямата звезда, срещу която игра там?
Бях много щастлива, защото имах възможността да играя срещу Ким, а както всички знаем, тя е легенда - особено за страната си.
В Корея се сблъска с тотално различна култура. Как гледаха на теб местните?
Смятам, че това не бе никакъв проблем нито за мен, нито за местните. Успях да се приобщя към отбора сравнително бързо и може би това ми бе от полза също.

Кое те впечатли най-силно?
От волейболна страна определено бе различният и по-бърз стил на игра, от културна гледна точка е организацията в цялата страна.

А кое ти бе най-странно?
Не бих казала, че е имало нещо толкова странно за мен. Може би, защото се бях подготвила още преди да замина за това, че всичко ще е доста по-различно от живота ми в България.

Какво ти липсваше най-много от България?
Не мисля, че бих могла да кажа нещо друго освен - семейството и близките ми!
Успя ли да научиш нещо на корейски?
Разбира се. Все пак за този период от време, не мисля, че би имало някой, който да не научи поне няколко думи.

След почивката предстои лято с националния отбор. Какви са очакванията ти?
Надявам се на едно лято, изпълнено с много позитивни емоции, и също се надявам да постигнем добри резултати с щаба и момичетата!
Ще работиш с нов треньор - голямата Антонина Зетова. Какво е за теб да бъдеш рамо до рамо с нея?
Досега не съм имала възможността да работя с нея, но доколкото съм чувала от момичета, които са били рамо до рамо с нея, смятам, че бихме могли да постигнем добри резултати тази година. Да надградим както като отбор, така и в работата ни като индивидуални единици!

Как би ти се отразил досега с имена като Елица Атанасийевич и Христина Вучкова?
Определено съм радостна, тъй като имах възможността да работя с тях едно лято с националния отбор и съм сигурна, че има много неща, на които да се уча от тях. Затова бих се радвала много да имам тази възможност отново!
Следвай ни: