Никога не е прекалено късно да започнеш от нула. Да натиснеш пауза. Да си поемеш въздух и да започнеш отначало.
Не е нужно да губиш себе си, да позволяваш на грешките ти да те повалят, на страховете и на притесненията ти. Не бива да задържаш гнева и тъгата вътре в себе си. Не бива да задържаш негативните емоции. Ти можеш повече, отколкото си мислиш. Не позволявай на негативните неща в живота ти да го определят.
Животът не е перфектен. Той е красив, сложен, пълен с хаос. Ти си част от него. Развиваш се, променяш се, смееш се, обичаш, понякога се проваляш, а после всичко се нарежда. Но няма нищо лошо в това да направиш стъпка назад и да започнеш отначало.
Винаги можеш да го направиш. Можеш да се откажеш от токсичните приятели, от клюките, от притесненията относно кой какво е казал, относно бъдещето ти, върху което нямаш контрол. Откажи се. Никога не е прекалено късно за тези неща. Стегни се и структурирай живота си така, както ти искаш. Светът постоянно се променя, а ти с него. Движиш се в посока, която можеш да избереш. Ако не ти харесва, промени я!
Никога не е твърде късно да направиш живота си по-добър. Тръгни си от нещата, които не можеш да поправиш. Осъзнай, че е така. Усмихвай се на всяка трудност, всяка грешка, всяко нещо, което не можеш да замениш. Ти не си перфектна. Никой не е. Не крий недостатъците си, защото всеки един от нас има. Забрави за границите си. Забрави за това как те са те определяли и бъди себе си. Захвърли миналото и не се предавай. Да, може да боли, но ти ще си свободна, малко уплашена, но свободна.
Тогава започни отначало. Започни отново. Стъпка по стъпка. Заеми се с малките неща. Бъди търпелива, докато се превръщаш в истинското ти Аз.
