Новият нападател на Милан Сантиаго Хименес даде обширно интервю за клубната телевизия, като обсъди любопитни теми от личния си живот.
За прякора си Ел Беботе (Голямото Бебе)
Идва от моето семейство, което ме наричаше Беботе, когато бях дете, защото бях голям за възрастта си. Бях по-голям от съотборниците ми, така че ми викаха Беботе. В крайна сметка, приятелят на баща ми Тито Вия, който работеше в телевизия, знаеше за прякора ми. По време на негов коментар на мач, когато вкарах, той каза: “Беботе се разписа”. От този момент нататък всички започнаха да ме наричат така. Това, което остава от детството, са страстта и радостта, които пренасям на терена. Като деца, играем без напрежение, но с толкова много страст. Но когато достигнеш първия състав, започваш да си мислиш какво ще кажат феновете. Понякога това те спира от това да играеш свободно. Опитвам се да играя като дете - със страст и свобода, забавлявайки се. Никога няма да загубя това.
За вярата си в Бог
За мен това е всичко. В момент, в който не можех да намеря своя път, срещнах Исус Христос и Той ми го показа. Това е много важно за мен. Вярвам, че с Господ всичко е възможно. Поех по този път, когато имах тромбоза в ръката ми и лекарите ми казваха да спра с футбола. Точно в този момент срещнах Хрисос и Той сътвори чудо, позволявайки ми да се завърна в игра. Помня, че когато ми казаха да спра с футбола, аз се заключих в стаята ми и попитах баща ми защото това се случваше на мен. Той ми отговори, че не знае и че трябва да попитам Бог. С този съвет моят живот се промени напълно. Тогава започна моят път към Господ и вярата.
Когато съм със семейството ми, тогава са най-щастливите ми моменти, защото съм семеен човек, а те ми дават толкова любов и радост. Същото се отнася за моментите, когато съм сам с Бог, те са най-щастливите за мен. Моята вяра има значение, което надхвърля футбола. Някои биха казали, че настоявам твърде много за вярата, но да коленича пред целия стадион и милионите камери, за да благодаря на Господ, е най-добрият начин да Го прославя, както и да дам пример на всички, че с Бог всичко е възможно. Нападателите живеят за голове, а единственият начин да се отплатя за радостта, която ми дават феновете, е да вкарвам много голове и да ги карам да празнуват възможно най-често.
За избора си на фланелката с номер 7
Дебютирах с номер 29, който носех и в националния тим. 29 е специален номер, както и 11, който нося в националния тим. Тук номер 7 беше свободен, така че се опитах да намеря някакъв смисъл, а има много важен такъв: в Библията това е перфектното число.
За Милан - Фейенорд в Шампионската лига
Имаше доста емоции след жребия. Исках да е Милан - Фейенорд, защото, ако бях останал в Нидерландия, щях да срещна тима, за който мечтаех да играя. Сега, когато съм тук, ще бъде прекрасно да се завърна в Ротердам. Имам дълбока връзка с Фейенорд и ще мога да се сбогувам с клуб, където имах чудесни моменти. Това ще бъде прекрасна вечер.
За обичта си към Милан от дете
Още от дете винаги съм следял Милан. Това беше сред отборите, в които се влюбих като малък. Още от дете за мен винаги е било мечта да играя в отбора. Когато ми се обадиха, аз си казах: “Уау, имам тази възможност и не искам тя да ми се изплъзне”. Гледах как играят Кака, Бекъм, Роналдиньо, Роналдо, Пирло, Гатузо… на практика тази група играчи, която очарова света. Снимката ми с фланелката на Милан е една от многото ми такива като дете. Също така се срещнах с Кака, който е мой модел за подражание не само във футбола, но и защото споделяме една и съща вяра. Той винаги ме е мотивирал, говорил е с мен за вярата и ме е вдъхновявал. От този момент нататък аз знаех, че Милан беше правилната дестинация за мен.
Много съм щастлив, като получих голяма обич от клуба и персонала. Скоро ще се срещна с феновете, което много ме радва. Дербито Милан - Интер е лудо. Начинът, по който подкрепят своя тим през целия мач и по който преживяват футбола, е невероятен. Имах възможността да се изправя срещу Лацио и Рома, като атмосферата на стадиона беше доста напрегната.
Следвай ни:Снимки: Gettyimages
