Дзаниоло разкри защо е избрал каръшкия номер 17

Новото попълнение на Фиорентина Николо Дзаниоло разкри трогателната история зад нестандартното си решение да носи фланелката с номер 17, който в Италия е свързван с лошия късмет.

“Имаше момче (Мухамед Емин Йозкан - б.р.), което ми беше писало, когато отидох в Турция, но загина по време на земетресенията. Неговият баща ме помоли да взема този номер, защото му е бил любимият, а за мен беше гордост да го направя”, обясни на специалната си пресконференция Дзаниоло, който също така изрази радостта си от своето завръщане в един от юношеските си клубове.

“Напуснах Фиорентина на 16 години, но се връщам на 25. За мен е много емоционално да знам, че съм се завърнал у дома. Би било идеално да завърша пълния цикъл с трофей. Бяхме близо два пъти с два загубени финала, но третият път може да е на късмет. Нямах нужда от голямо убеждаване да дойда тук. Това е най-добрата стъпка за моята кариера. Вчера тимът беше фантастичен, сякаш играхме 13 срещу 11, борейки се докрай за заслужена победа срещу един от най-добрите отбори в Европа (Интер - б.р). Мойс Кийн ми е като брат и нямах съмнение на какво е способен при подходящите обстоятелства”, коментира той.

Крилото също така беше попитано за своята лоша репутация в досегашната си кариера. “Вие бяхте тези, които говорехте за лошото ми поведение, но аз никога не съм имал проблеми с треньорите и съотборниците в нито един клуб. Наистина напуснах Рома малко по лош начин, но знам своята ценност, както и моето семейство, така че останалото оставям на вас. Радостта ми срещу Рома? Страхотното на футбола е радостта от отбелязването на гол, разбира се, без проява на неуважение към феновете или играчите. Винаги ще празнувам по цивилизован и нормален начин”, отговори Дзаниоло.

Освен това той призна, че още преди началото на сезона е имал възможността да заиграе с екипа на “виолетовите”. “През лятото се двоумях, като имах опцията с Фиорентина, но предпочетох Бергамо. Виждайки, че не играех много в Аталанта, а “Ла Виола” вече беше показала интерес към мен, аз направих тази стъпка. Когато пристигнах в Аталанта, ми липсваше игрова практика. Нямам проблеми с Джан Пиеро Гасперини, който подобри футболната ми визия. Благодаря на него и на клуба за възможността, но всички си имат свои идеи и аз уважавам това. Нямам никакви съжаления относно кариерата си. Харесва ми да живея в настоящето и да мисля за бъдещето, тъй като не мога да променя миналото. Някои решения изглеждаха правилни в дадения момент, така че трябваше да ги взема. На 25 години съм и нямам търпение да започна тук, след като се прибрах у дома”, добави италианският национал.