Изиграх добри първи 16 мача за Берое, но се контузих. Успях да се възстановя само за 4 месеца и половина, но така и не получих нов шанс за изява. А мисля, че го заслужавах. Треньорите също казваха, че го заслужавам, но така е във футбола. Александър Томаш е много добър треньор и има чудесно бъдеще, докато за мен животът продължава, а не спира в Стара Загора. Клубът и хората там остават в сърцето ми, но сега искам да завърша пред тях в класирането.
Аз съм от Бъйлещ - град, който е близо до Видин. На 10 години се преместих в Крайова и там започнах своята футболна кариера. Това е по-трудно за обяснение. Баща ми е направо болен на тема футбол и с майка ми имаха сериозен спор, защото тя искаше да уча. Така, че отидох в Крайова с обещанието, че до 8-ми клас ще съм пълен отличник. Ако не - се връщам в Бъйлещ. Удържах на обещанието си.
Съобразно желанието на майка ми, сигурно щях да съм доктор. Но при положение, че не бях добър с ръцете, краката ми служеха по-добре и затова се спрях на футбола. Интелектът също е много важен, защото и спортът се играе с ум.
Всеки играч иска да изгради бъдещето си и да печели колкото може повече. В България обаче не се инвестира толкова, колкото в други страни. Който играе в България, вероятно е доволен.
Подобно на повечето си сънародници у нас, и Фирцулеску вече може да се похвали с познания по български. А и до днес румънецът си спомня коя е първата българска дума, която е научил.
Може би първата дума, която научих е "мъртъв", заяви играчът пред "Диема".