Съгласно указания на Върховния съд от 1953 г. мотивите трябва да са "кратки, точни, ясни и убедителни"
Немотивирането на някои от съдебните актовете няма да застраши справедливостта на съдебния процес и ефективността на правосъдието. Това каза на брифинг пред журналисти председателят на Апелативен съд – Бургас Деница Вълкова по повод проведената в Бургас национална конференция „За ефективността на правосъдието“.
На този първи по рода си професионален форум, организиран от ВСС, магистрати от цялата страна обсъждаха и приеха мерки за повишаване на ефективността на правосъдието и преодоляване на неравномерната натовареност на съдилищата. Съдия Вълкова поздрави ВСС за инициативата и възможността съдиите да споделят вижданията си по важните за работата им въпроси.
Пред журналисти председателят на Апелативен съд – Бургас акцентира върху изразени след конференцията опасения на неспециалисти, че съдиите търсят начини да облекчават работата си, без да мислят колко е важно да се мотивират всички съдебни актове. По думите й е нужно са бъде пояснено на широката аудитория кога се налага съкращаване на мотивите на съдебните актове, а в някои случаи дори да не се пишат мотиви, без от това да пострада правосъдието.
Тя припомни част от направените на конференцията предложения в кои случаи може да се съкрати писането на мотиви, в това число и представи два каталога с възможни мерки за промяна в стандарта на мотивиране на съдебните актове.
Първата група са мерки според сега действащата нормативна уредба.
Сред тях са препоръките за “кратки, точни, ясни и убедителни мотиви“, съгласно указания на Върховния съд в Постановление на Пленума на Върховния съд от 1953 година, актуални и днес.
За да се намали обема от работа при мотивирането на съдебните актове, съдиите следва задължително да проучват делото преди съдебното заседание и да се ориентират бързо и точно в обстоятелствата от предмета на доказване, съобразно конкретния правен спор, като събират доказателства само за тях.
Следващото предложение е на базата на анализ на процесуалния опит на Великобритания и Италия, в които държави се допуска наред с писмените бележки, самите страни в процеса да предоставят проект на съдебни актове. Мярката може да бъде приложена у нас по малки спорове до до 1000 лв., допълни съдия Вълкова.
Тя повтори несъгласието си с тезата, че съдиите в България са повече на глава от населението в сравнение с друга европейски държави, поради което не трябва да се обсъждат мерки за тяхното разтоварване.
„Това е вярно само статистически. Съдиите в България работят и повече, защото само по изключение се подпомагат от съдебни помощници, като в районните съдилища няма такива. Освен това българските съдии работят в среда на непрекъснати законодателни промени“, коментира Председателят на Апелативен съд - Бургас
Не на последно място тя предложи да се обмисли и създаването на т. нар бланкови мотиви, за което е нужна реализация на електронното правосъдие, защото е по-лесно тези мотиви да са на документи в структуриран формат, а не в PDF формат, както работи Търговският регистър.
Важно е ВКС да постанови тълкувателно решение по противоречивата съдебна практика, дали е допустима съдебна спогодба по всички видове дела. Ако се допусне съдебна спогодба при по – голям кръг дела, по тях съдията няма да пише мотиви, а ще концентрира усилията си за мотивиране на съдебни актове по дела с фактическа и правна сложност.
Втората група предложения за съкращаване на мотивите на съдебните актове са възможни само ако бъде допълнена разпоредбата на чл. 121 ал.4 от Конституцията на Р България, която гласи: „Актовете на съдилищата се мотивират“. Предложението е да бъде добавен текст, „освен в изрично посочените в закон случаи“.
Позовавайки се на предвидената в Конституцията процедура за такава законодателна инициатива, съдия Вълкова добави, че подобен дебат може да стартират ¼ от народните представители или дори само еднолично президентът.
Ако се постигне конституционната промяна, може в процесуалните закони се предвиди съдиите да мотивират съдебните актове като акцентират само върху доводите на губещата страна. Другите предложения са да се обявява на страните само резултата от делото /диспозитива на решението/ и да се пишат мотиви само при постъпила редовна и допустима жалба срещу съдебния акт.
На следващо място административният ръководител на АС – Бургас предлага, съдът да не се мотивира по доводи на страни, които използват език на омразата. Вълкова посочи, че в Бургаския апелативен район има десетки случаи, макар и само от няколко страни, които в документите си до съда използват такъв нецензурен език. Според нея по този начин няма да бъдат стимулирани подобни ищци, страни и жалбоподатели да злоупотребяват с правото си на свободно изразяване при воденето на дела.
Съдът да не мотивира и разпореждания, с които оставя без разглеждане или връща жалба на страна, която злоупотребява с това си право по така наречените „каскадни дела“, когато не се плаща дължима държавна такса, след отказ на съда да освободи страната от това плащане, предложи още магистратът.
Съдия Деница Вълкова се обяви за преодоляване на формализма в наказателния процес и приемане на Закон за вещите лица, като даде конкретни примери от съдебната практика, за да обоснове тази необходимост.
„Предложенията бяха обсъдени и получиха подкрепа на националната конференция“, коментира председателят на Апелативен съд – Бургас и изрази надежда те да бъдат реализирани и на практика.
В края на срещата с медиите съдия Вълкова още веднъж благодари на Висшия съдебен съвет за организирането на високия форум и сподели задоволството си от факта, че съдиите от страната са консолидирани в усилията си за подобряване на работата си и повишаване на ефективността на правосъдието.
