Усмихнатата д-р Калина Лазарова: Избрах лаборатория „ЛИНА”, защото е една от малкото бази за специализация на лекари

26-годишната д-р Калина Лазарова от последния випуск на Медицински университет – Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов” е най-новият специализант в медицинска лаборатория „ЛИНА”. Лъчезарната д-р Лазарова е избрала да продължи своя професионален път в сферата на паразитологията - специалност, която, въпреки своята значимост, в последните години става все по-рядко срещана. Затова привличането на млади лекари към нея е изключително важно. Поради тази причина медицинска лаборатория „ЛИНА” положи усилия и преди два месеца бе акредитирана с отлична оценка като база за специализация на лекари – паразитолози. Лабораторията има отлична акредитация и по дейностите: „Клинична лаборатория”, „Микробиология” и „Вирусология”, като в момента в нея специализират общо 6 лекари, а от „ЛИНА” са готови да приемат още.

Д-р Лазарова, какво Ви подтикна да изберете медицината за свое поприще? Повечето лекари следват личния пример на свои роднини. При Вас така ли е?
В ученическите си години имах интерес към биологията и химията, който естествено прерасна в интерес към медицината. Никой не ме е насочвал към нея, родителите ми не са лекари. Исках да стана лекар, защото това, което винаги ме е впечатлявало, е устройството на човешкото тяло, процесите в него и как лекарят може да повлияе на тях и да ограничи болестта или изцяло да я изкорени.
А защо решихте да станете паразитолог, а не хирург или кардиолог например?
Докато следвах в Медицинския университет във Варна се насочих към диагностичните специалности, защото без точната диагноза няма и правилно лечение. След като се дипломирах, посетих лаборатория „ЛИНА”, от колеги бях разбрала, че е база за обучение на специализанти. Останах впечатлена от екипа, с който говорихме дълго как протича специализацията. Това ме вдъхнови да направя крачката и да избере паразитологията. Сега съм напълно удовлетворена от решението си и съм сигурна, че това е моята сфера. В нея има предизвикателства, което е мотивиращо за един млад лекар. Разбрах, че паразитологията не е само диагностична специалност, защото лекарят освен да постави диагнозата може да проследи и развитието на заболяването.
Каква е причината според Вас толкова важна специалност да се е превърнала в рядка и много ли са базите в България, които са акредитирани да обучават такива кадри?
Специалността наистина е много рядка, затова има голямо търсене. Истината е, че малко колеги се насочват към специалностите, свързани с диагностиката, а както казах - без тях не може да се провежда правилно лечение. Паразитологията не е толкова застъпена като изучаване в университетите и след като завършат, колегите понякога не се замислят за нея като вариант. Факт е, че има и винаги ще има нужда от този тип лекари, затова се радвам, че лаборатория „ЛИНА” е решила да обучава собствени кадри. Вероятно има и други бази за обучение на паразитолози, но със сигурност не са толкова много.
Какво е впечатлението Ви от екипа на „ЛИНА”, която е една от най-големите лаборатории в страната? Успявате ли да натрупате ценен опит тук?
Впечатлението ми е изключително добро, приятно ми е да работя с колегите. Благодаря на д-р Параскева Димова, която в момента е мой ментор. Тя е изключително търпелива и ми предава много от ценния си опит. Откакто започнах работа тук видях много. Повечето хора мислят, че лабораториите извършват ограничен обем изследвания, но мога да кажа, че в „ЛИНА” работата обхваща много сфери и е на високо ниво.
Д-р Лазарова, паразитологичните заболявания са характерни за екзотичните страни. Какъв е съветът Ви към пътуващите в тях?
Докато са в тези страни да внимават с какво се хранят, най-вече храната да не е замърсена, и да поддържат добра лична хигиена, да си мият ръцете често. Когато се върнат, при наличието на съмнителни симптоми, например висока температура и стомашно-чревни разстройства, което е по-често срещаното, да потърсят помощ от лекар. Може да посетят личния си лекар, който ще ги насочи към точното изследване. Вече трудно може да говорим за редки паразити, защото хората пътуват, отделно допринасят и мигрантските вълни към Европа. Затова паразитологът трябва да е готов за всичко – да очаква неочакваното, защото заболявания, за които допреди се е считало, че тук ги няма, вече са внесени и са нещо, което тепърва ще бъде нормално да се среща. Трябва да сме готови, когато дойде такъв пациент да не отхвърляме диагнозата, а да я разпознаем.
Кое е най-често „внасяното” паразитно заболяване в България?
За България според мен е маларията. Обикновено за него се изследват моряци, защото са запознати с рисковете. Понякога идват и хора, които са пътували в друга страна. Както знаете, маларията се предава чрез ухапвания от определен вид комари. Хората вече много четат в интернет за симптомите и се е случавало понякога да идват притеснени, а да излиза, че им няма нищо, но е хубаво, че са информирани. След маларията на второ място се нареждат чревните паразити, заразяването, с които става в Източна Азия от замърсени ръце, хранителни продукти и вода. Затова и съветвам туристите да пият само бутилирана минерална вода, докато са в такива страни. Извършваме и морфологична диагностика - изследване на вида паразит с просто око и под микроскоп.
Какви са плановете Ви след като вземете специалност?
Това, което ми харесва в „ЛИНА” е, че ръководството подкрепя кадрите в тяхното развитие. Насърчават се участието в различни обучения и курсове, както и академичната кариера. Затова бих се радвала, след като приключа със специализацията, да направя докторантура.