Новият сезон в елита на българския баскетбол стартира на 4 октомври, а преди това мениджърът на Sesame Национална баскетболна лига Сандра Велчева-Хънт даде специално интервю пред Sportal.bg, в което говори за положителните и отрицателните неща в баскетболната действителност в България, както и за предстоящата кампания.
- Сезонът в Sesame НБЛ започва с един отбор по-малко и това е отборът на ЦСКА. Какво влияние оказва липсата на Вечното дерби в баскетбола, като цяло в спорта?
- Със сигурност е негативно. Самият факт, че София за поредна година остава само с един отбор в баскетбола (б.р. Левски), който също има много проблеми и за който също коства страхотни усилия въобще да обезпечи участието си в лигата, със сигурност и при тях имаше въпросителна дали ще успеят. За щастие при тях индикациите са, че за момента ще се справят, но отново с много трудности. Това, че дербито няма да е налице е негатив. Същевременно, намирам за по-адекватно това един отбор да може да оцени своите способности и въобще да не започне сезон, отколкото да започне и да завърши по слаб начин или въобще да не може да завърши сезона. Това също говори за добро ръководство. Какви са причините това да не се случи и защо се стига до там, това е една много дълга тема – за държавата, нейното участие в спорта, какъв интерес предизвиква съответно баскетболът сред партньори и спонсори. Смятам, че е по-добре да имаме едно здравословно първенство с отбори, които имат бюджет да започнат и да завършат сезона, отколкото да имаме сътресения по време на сезона.
- Как си обяснявате това, че е много трудно да се намират спонсори за Левски и ЦСКА, които всъщност са марка в спорта?
- Ще си позволя да обърна поглед малко към нас, защото смятам, че ние много често обичаме да търсим причините някъде другаде. Смятам, че всички клубове, не само Левски и ЦСКА и всички ние, които сме въвлечени в организацията на баскетболното първенство, трябва да поработим, да се потрудим малко повече и да не лежим на стари лаври. Имам предвид, че не можем само да се уповаваме на марката на отбора или на репутация на отбора. Вече развитието на спорта изисква много работа. Изисква се отборът да бъде ангажиран, да бъде интересен, непрекъснато да работи над това да ангажира феновете, да увеличава своята фен база. Дори чисто спортно-технически да се старае да подобрява нивото си, а не просто да го поддържа. Това, разбира се е трудно от финансова гледна точка и вече стигаме до момента с подрастващите – това как се работи в клубовете, какви подрастващи идват отдолу, които да могат да запълнят тези мъжки отбори, които да произведат състезатели, които пък след това да са интересни за гледане на публиката. Така, че имаме и ние доста работа в тази посока и трябва всички да разберем и да отчетем факта, че спортът е вече една много бързоразвиваща се индустрия, спортът е вече бизнес и изисква професионална работа, както всяка една друга организация.
- За никого не е тайна, че Вашият съпруг Джими Хънт беше една от големите звезди в НБЛ от близкото минало. Тогава обаче наистина имаше звезди в българския баскетбол. Защо сега ги няма и защо дори националните състезатели се превърнаха в неразпознаваеми за широката аудитория, изключвам тук Александър Везенков?
- Така е, наистина. Моите наблюдения от последните 16-17 години в НБЛ са, че за съжаление нивото ни леко отиде надолу откъм качество на състезатели. Често коментираме с Джими. Това, което той казва е, че просто тогава нивото наистина беше доста по-високо, говорим за преди около 8-10 минути. Самите състезатели – български и чуждестранни бяха на много по-високо ниво. Имахме доста повече състезатели, които се състезаваха в чужбина, чуждестранните състезатели, които идваха бяха на много по-високо ниво, отбори участваха в международни турнири, което е абсолютен атестат за нивото на една лига. Последните години е факт, че имаме раздвижване от страна на Рилски спортист и Балкан, които доста добре се позиционираха в първенствата на ФИБА. Но въпреки това, това са само два отбора. Вече това, което особено от Щатите, а и от цяла Европа се бълва като състезатели и пазарът толкова много се увеличи, има толкова много състезатели, които за невисоки суми се решават да подписват договори и да играят, малко или много по естествен път свали нивото на баскетбола. Тази професия също леко се изроди, защото не е тайна за никого, че има редица състезатели, особено от Щатите, които идват и са готови само срещу покриване на техните месечни разноски да играят, за да направят добра статистика и да успеят да се трансферират в по-добри отбори. И всъщност България е една доста подходяща дестинация за това нещо. Типът баскетбол, който се играе тук и очакванията, които има от състезателите също по естествен път привличат този тип състезатели, което неизменно сваля нивото. Връщам се към коментара си от по-рано – за да успеем ние да бъдем по-интересни и атрактивни за фенове и за партньори, ние трябва да се стараем към по-добро ниво на баскетбола. Моите наблюдения са, че в България много хора гледат баскетбол, не обаче много хора гледат български баскетбол. Това означава, че интерес към спорта има. Ние в лицето на Александър Везенков имаме един чудесен пример за това и човек, който предизвиква все повече интерес и при децата към спорта. Просто сега е моментът да яхнем тази вълна и да работим върху това нещо.
- Как коментира Джими Хънт гардовете в България? Има ли според него добри попадения сред българските баскетболисти, тъй като това е една невралгична позиция и в националния отбор?
- Факт е и се вижда, че в последните години се налага да ползваме натурализирани състезатели на тази позиция. Те изобщо не са лоши, което говори за добрия избор и добрата селекция. С гардовите позиции и с високите винаги сме имали проблем, ние имаме повече периферни състезатели. Как той коментира...той има повече поглед при подрастващите, децата, с които работи като индивидуален треньор. Имаме много талантливи деца, просто трябва много работа с тях и много търпение. Не можем да очакваме, че едно дете, което е талантливо, то само ще постигне нещо, дори напротив – с тези деца трябва да се работи още повече. Всъщност, както сме установили от много международни турнири, които националните отбори за подрастващи играят е, че до едно ниво ние не се различаваме от всички останали. От едно ниво натам дупката става много голяма. Неговото мнение е, че много липсва точно работа в уменията на гардовете, тук при нас много повече се набляга на физика, кондиция и на отбора работа, което разбира се е неизбежно. Но малко се неглижира индивидуалната работа и всъщност там се губи връзката, че тези деца не са научени на неща, които в последствие могат да ги изведат и на по-високо ниво в международен аспект. Конкуренцията е жестока. Вече в държави, които преди не са били никакъв баскетболен фактор се работи изключително целенасочено в това нещо и другият най-голям проблем, който той отчита е липсата на мачове. Много дълъг тренировъчен процес, много тренировки, а много малък брой мачове. Това, което той дава като пример и като сравнение с Щатите е, че всъщност всички тези умения и всичко това, което се тренира, като не е приложено след това в игрова обстановка малко се губи на вятъра. При нас това е проблем.
- Защо чуждестранните попълнения в българското първенство най-често си тръгват след един сезон тук и не могат да бъдат задържани за по-дълго време?
- В световен мащаб винаги идеята е един отбор да успее да запази основата си, да успее да запази основните си състезатели. Естествено, това е бизнес. Привличат се нови състезатели, правят се трансфери, но като цяло е ясно, че всеки отбор би се представил по-добре, когато има дългосрочна обиграност между състезателите. Нямам точен отговор на това дали отборите не се стараят да ги запазят или дали самите състезатели нямат желание да се върнат, но смятам, че голяма част от тях получават по-добри възможности, ползвайки нашето първенство като трамплин, успявайки да направят статистика, тъй като тук се очаква от чуждестранните състезатели да бъдат индивидуалисти. Те по този начин успяват да натрупат много мачове, добра статистика на база, на което се продават по-добре след това в чужбина. Отново се връщаме на това, че типът баскетбол, който ние играем в България предразполага тези състезатели да използват нашето първенство за трамплин. Това много по-трудно се случва в други европейски държави, които всички гледаме. Просто тези състезатели не са позиционирани по този начин да бъдат една единична водеща фигура и реално не са поставени в ситуация, в която те могат да имат средно по 20 точки на мач.
- Да се фокусираме обаче върху новата кампания в НБЛ. Какъв сезон предвиждате? Отборите са доста равностойни.
- Имам положителни очаквания за новия сезон, именно поради това, че винаги съм смятала, че един или два отбора, които са фаворити още от началото на първенството не е положително за никого. Това малко или много кара феновете да губят интерес към първенството, знаейки едва ли не предизвестения край като във футбола. Това, че имаме отбори, поне от това, което видяхме в предсезонната подготовка, изглеждат със сходни селекции, със сходни възможности, очаквам да имаме много интересни двубои с неочакван резултат, с неочакван победител. Категорично ще е интересно за феновете. Апелирам към баскетболната общественост и хората, които очакват първенството да очакват с интерес началото, защото мисля, че ще има интересни развои. Бих отдала нужното на отборите, които наистина се стараят да работят в посока, в която споменах по-рано, а именно да популяризират отборите си и спорта като цяло. Именно такива различни видове активности, ангажираност на отбори с други спортове, които са от същия клуб, това е положително. Трябва да се прави при всички положения. Всъщност, това, което Черно море прави в последните две години е страхотно. Вижда се израстването на клуба. Знаете, че преди години те разчитаха само на свои състезатели, вече се позиционират по съвсем различен начин. Намирам селекцията на Черно море за много интересна и мисля, че наистина можем да очакваме неочакваното от тях. Добре разбирам обстановката, която тази зала (б.р. „Христо Борисов“) предлага, но наистина ми се иска в края на сезона да видим един Черно море Тича, участващ в плейофите в „Двореца на Културата и Спорта“ във Варна. Това е една добра причина за клубното ръководство да помисли, че поради страхотната работа, която те свършиха в последните няколко години, вече стигат до момента, в който тази зала им става малка и трябва да помислят за нещо по-мащабно, което да отговори на техните нужди.
- Кое е най-позитивното нещо преди старта на новия сезон в НБЛ?
- Няколко неща бих посочила. Първо, работата ни с партньора ни Sesame за мен е много голям позитив, защото е рядко срещано партньор, който не просто се опитва да се позиционира индивидуално и да постави марката си в първенството, за да бъде видима, а в тяхно лице намерихме партньор, който желае активно да участва в провеждането на първенството. Какво имам предвид под това – това са хора-професионалисти в друг бранш, които обаче много добре знаят как се прави бизнес, много добре знаят как трябва да се ангажират феновете, да се подсигури едно приятно изживяване на хората в залите, пред телевизионните екрани, въобще като цяло да асоциират баскетбола с едно приятно изживяване. Всъщност страшно много ми допада това, че инициират и желаят да участват в редица активности, които сме подготвили за феновете този сезон и които предстои всички да видят. Стартира много вдъхновено новият сезон с тази нова кампания, която заедно с тях сме започнали и мисля, че всички фенове ще бъдат приятно изненадани от това. Общо взето моята цел за този сезон е да се фокусираме малко по-малко върху спортно-техническата част, която е неизбежна част от работата ни, но да се фокусираме повече върху това да ангажираме феновете по един приятен начин. В края на сезона се надявам всички хора, които гледат баскетбол и обичат баскетбола да останат с приятно изживяване, защото за съжаление последните години имахме по-неприятни случки, сътресения в първенството. Искрено се надявам с нивото на баскетбола, което имаме и с което разполагаме в момента, да можем да предложим един продукт, който да носи приятни емоции на хората.
- През миналия сезон имахте специална игра „Шестия играч“ с много подаръци за феновете. Ще продължите ли и през този сезон?
- Да, със сигурност продължаваме с тази кампания. Ние също я отчетохме като много положителна, получихме много положителна обратна връзка от феновете. Категорично смятаме, че спортът като цяло и баскетболът в частност, под никаква форма не може да се съществува и няма смисъл без феновете, затова наименувахме тази инициатива „Шестия играч“, защото наистина без тях в залите, наистина няма никакъв смисъл от това, което правим. Отчитам положителния ефект от тази кампания и смятам, че можем да я продължим и през този сезон. Много хора се интересуваха от потниците, които направихме, търсиха ги, участваха активно в игрите. Тази година сме подготвени с нова доза потници. Със сигурност ще се постараем. Отчетохме голям интерес към определени отбори и със сигурност ще се постараем да направим повече бройки потници, за да може повече хора да имат възможност да получат такива, участвайки активно в нашите игри. Всички отбори също ще разполагат с такива потници, които ще разиграват в залите си по време на техните домакинства и разбира се вие като наш партньор ще имате възможност да разиграете от тях.
Снимки: Владимир Иванов
