Пропуските и компромисите са твърде очевидни, това не е най-добрата селекция на България

На 1 ноември 2023 година Илиан Илиев пое националния отбор на България в труден момент. Той се съгласи да води “трикольорите”, когато нямаше кой знае каква върволица от желаещи за поста. В този период напрежението между тогавашното ръководство на футболния съюз и обществеността бе достигнало връхната си точка, а еманация на всичко това бяха боевете из улиците на София, докато България домакинстваше на Унгария пред празни трибуни 16 дни след назначението му.

Проявената смелост в името на родния футбол бързо се отплати.

Не допуснахме нито една загуба в осемте срещи под негово ръководство, а добрите резултати дадоха нова надежда на феновете. Илиан отново е любимият треньор на България, а не този, който ще спасява за***ка на недолюбвания Борислав Михайлов.

Когато треньорът на Черно море се ангажира с “трикольорите”, той дойде с нагласата, че ще прекрати пошлата практика при избора на национални състезатели. В първите му 8 селекции попадаха тези, които играеха сравнително редовно и се представяха на прилично ниво в клубовете си. Нещо, което предишният селекционер Младен Кръстаич често пренебрегваше и се стигна до парадокса да залага на състезател без нито един мач в професионалния футбол.

Смея да твърдя, че Илиан следваше своята успешна философия до вчера, когато обяви групата за предстоящите двубои срещу Люксембург и Северна Ирландия.

За тези два важни сблъсъка той предприе коренно различен подход що се касае до избора на национални състезатели. В групата място намериха голямо количество футболисти, които са резерви в своите клубове, а въпросните отбори пък са в долната половина на таблицата и то в първенства под средното ниво за Европа. Да се надяваме, че и този път ще успее да уцели печелившата формула, но да изневериш на собствените си доказано добри принципи за да нагласиш пасианса, е твърде голям риск, който с нищо не е оправдан.

Моите уважения към постигнатото от футболиста и треньора Илиан Илиев, но последната му селекция в никакъв случай не може да се впише в графата “максимално добра”.

Пропуските и компромисите са твърде очевидни, което не е положителен сигнал, въпреки че ще играем срещу непретенциозни противници като Люксембург и Северна Ирландия.

Нека разгледаме избора му на футболисти по линии.

От тримата вратари безспорният №1 е Димитър Митов. Стражът е твърд титуляр в Абърдийн, а отборът му е с 6 победи от 6 изиграни шампионатни срещи в Шотландия. Взети за негови конкуренти са Иван Дюлгеров и Светослав Вуцов. Първият не играе в ЦСКА - София, а вторият е далеч от най-добрата си форма и не се представя никак убедително в закъсалия Славия.

“Червените”, които към този момент са 11-ти в efbet Лига, имат още трима представители в националния отбор - Християн Петров, Иван Турицов и Илиан Илиев-младши. Нито един от тях не е със статут на титуляр в клубния си отбор.

За разлика от тях извиканите централни защитници Алекс Петков и Симеон Петров са основни футболисти на полския Шльонск, но и тук има едно голямо “но”. През миналия сезон тимът им до последно беше в борбата за титлата, но сега нещата са много по-различни. Отборът е на дъното след 8 изиграни кръга, в които все още не е записал победа.

Въпреки това в групата за Люксембург и Северна Ирландия не виждаме Кристиян Димитров (основен футболист в отбраната на лидера Левски) и десният бек на Ботев (Пловдив) Николай Минков.

Да, вярно е, че селекционерите често правят своя подбор взимайки предвид специфичните характеристики на състезателите, но когато предпочиташ футболисти, които не играят в клубните си отбори или такива, които се подвизават в тимове от долната половина на таблицата в шампионати на ниво efbet Лига, това неминуемо води до проблеми.

Не по-различни са нещата и в атака, където разполагаме с повикан от турската втора лига - Георги Минчев, и Мартин Минчев, който няма нито минута игра в последните три двубоя на Ризеспор.

Тук не става въпрос за качествата на гореизброените състазатели, а за моментната им форма.

Илиан Илиев няма как да е наясно с нея, защото не е гледал повечето от тях и поради тази причина стреля на сляпо.

В подкрепа на селекционера е налаганата от години вярна теза, че футболният потенциал на България е ограничен, но именно заради това Илиев трябва да е перфектен при подбора на състезатели. Т.е. ако Северна Ирландия, Унгария, Полша, Сърбия, Румъния и останалите допускат две-три грешки в селектирането на играчи, ние трябва да сме максимум с една, за да се борим успешно с тях.

А в този момент, когато задедем логичния въпрос кои неповикани играят по-често и са в по-добра форма спрямо част от избраниците на Илиан Илиев, излизащите на първо четене имената не са никак малко:

Георги Русев и Спас Делев (Лудогорец); Кристиан Димитров и Марин Петков (10 мача за Левски); Пламен Илиев и Исмаил Иса (Черно море); Андриан Краев - последните три срещи с по 90 минути за осмия в Португалия; Николай Минков (Ботев Пд); Мартин Величков и голмайсторът на efbet Лига Ахмед Ахмедов (Спартак, Варна); Петър Маринов и Теодор Иванов (ЦСКА 1948).