Денис Мортимър (72 г.) беше капитан на "виланите" тогава, кoгато те направиха това, което никой не смяташе за възможно. Той вдигна Купата на европейските шампиони след 1:0 срещу Байерн през 1982-ра. Денис стана четвъртият англичанин след Боби Чарлтън, Емлин Хюз и Фил Томпсън, прегърнал КЕШ с капитанската лента на ръката. Последваха го и други, но малцина са си платили, за да притежават реплика на трофея в пълния му размер.
Днес Астън Вила е в турнира за първи път, откакто Денис и съотборниците му отпаднаха от Ювентус на 1/4-финал през сезона 1982/83, опитвайки се да защитят трофея.
Жребият беше романтичен и отборът на Унай Емери приема Байерн довечера в първото си домакинство в Шампионската лига.
Випуск 1982 ще бъде там, а за Мортимър това е възможност да види своите приятели и да сподели спомени с хора като члена на борда на директорите на баварците Карл-Хайнц Румениге, който игра във финала в Ротердам. А има специална и трудна за осъществяване мисия.
В съблекалнята онази вечер в Ротердам Мортимър и компания бяха помолени да оставят фланелките си, за да бъдат разменени с тези на Байерн. Денис се подчини и оттогава
"Някои от момчетата си размениха фланелките още на терена, но аз исках да вдигна трофея с екипа на Вила. В съблекалнята домакинът Джим Пол ни помоли за фланелките да ги размени с тези на Байерн. Аз взех тази с №3. Техният капитан Брайтнер дали е взел моята? Или пък този, който игра с моя №6 (6.р. Волфганг Краус)? Ние не бяхме Ювентус, Ливърпул или Манчестър Юнайтeд. Ако бяхме, тогава всички щяха да ни искат екипите. Просто искам да си върна фланелката за семейството. Ще попитам Румениге дали си спомня какво се случи", казва бившият халф с над 300 мача за Вила в елита между 1975 и 1985 г.
Триумфът на бирмингамци дойде в момент на английска доминация в турнира за КЕШ. Ливърпул спечели трофея през 1977-а и 1978-a, след това Нотингам (1979, 1980) и отново мърсисайдци (1981). Никой не вярваше, че Вила може да го направи. Годината, преди да спечелят титлата в Първа дивизия през 1981 г., те завършиха седми начело с Рон Сондърс. Използвайки само 14 играчи, "виланите" ликуваха, а Мортимър игра във всяка секунда от 42-та мача.
"Никой не ни е питал как сме. Особено мениджърът. Защото всички искахме да играем", казва Мортимър.
Решаващи за успеха бяха головете на Питър Уит и младия му чирак Шоу. Гари бе на 19 в сезона с титлата, а следващия спечели КЕШ. За съжаление, на 63-годишна възраст Шоу почина миналия месец.
"Гари притежаваше голяма класа. В интервю казах, че ще бъде следващият Кени Далглиш. Вкарваше красиво, тexнично, а не със сила. Ако не беше контузията му, щеше да играе дълго за Англия", споделя Денис.
Пътуването на Вила из Европа е типично за времето. Исландският Валур бе преодолян с лекота, но следващите съперници бяха трудни в лицето на Динамо Берлин, Динамо Киев и Андерлехт на полуфинала. Според халфа Гордън Кауънс в хляба в Киев е имало хлебарки.
„Не видях нещо подобно, но леглата бяха като в казармата. Но ние не бяхме там за развлечение. За мен това беше шанс да видя как е зад Желязната завеса. Бях гледал достатъчно шпионски филми, за да съм любопитен. Буквално нямаше цвят. Всички бяха облечени в черно. Не видях червен или син автомобил. А хората сякаш носеха тежък товар на плещите си", казва Мортимър.
"Беше наш рeд дa ce oпитаме да задържим трофея във Великобритания. Не само за мен, но за отбора и феновете. Сега, когато гледам Шампионската лига, е страхотно да видя как капитанът го вдига и си спомням, че и аз съм го правил. Това е целта на футбола, нали?", усмихва се Денис.
Като ливърпулец Мортимър се гордее с корените си. "Посочете имената на двама играчи, които са спечелили Купата на шампионите и са играли за един и същи училищен отбор? Това сме аз и Фил Томпсън. Не знам дали това го има в Европа", казва бившият халф.
"Ние бяхме най-великият следвоенен отбор на Вила и чувството е страхотно. В договорите ни имаше клауза за премия от 1200 паунда, ако спечелим Купата на шампионите. Казаха ни, че в Байерн е била 15 000. Беше слух и сега ще мога да ги попитам", завърши с усмивка Мортимър.
Йън ЛЕЙДИМЕН, „Дейли Мейл“
КЕШ, ФИНАЛ
26 май 1982 г.
АСТЪН ВИЛА – БАЙЕРН 1:0
1:0 Питър Уит (67)
АСТЪН ВИЛА: Джими Римър (9 – Найджъл Спинк), Кени Суейн, Кен Макноу, Алън Евънс, Гари Уилямс, Денис Мортимър, Гордън Кауънс, Дес Бремнер, Питър Уит, Гари Шоу, Тони Морли
Треньор: Тони Бартън
БАЙЕРН: Манфред Мюлер, Волфганг Дремлер, Ханс Вайнер, Клаус Аугенталер, Удо Хоршман, Райнхолд Мати (51 – Гюнтер Гютлер), Волфганг Краус (78 – Курт Нидермайер), Паул Брайтнер, Бернд Вюрнбергер, Дитер Хьонес, Карл-Хайнц Румениге
Треньор: Пал Чернай
Ротердам, „Де Кайп“ – 46 000 зрители
Съдия: Жорж Конрат
